Автори на Български издател

Белите чорапи на съседката

Валс Волокина

Ина излезе на терасата, остави легена с дрехите на земята и взе щипки. Обърна поглед към отсрещната тераса и се намръщи. Отсреща висяха четири броя снежнобели чорапи, всеки един закачен с отделна щипка на простира. Как ѝ се набиваха на очи тези чорапи. Къде са останалите дрехи? Тя переше всеки ден и пак всичко беше потънало в дрехи. Понякога се случваше с една щипка да захване по 6 или 7 чорапа, колкото е успяла да вземе. Всичко съхнеше бавно и трябваше да чака допълнително докато се заеме с останалите дрехи. Отделно онзи ден, първите две блузи бяха изцапани с нещо червено, което така и не разбра от къде беше дошло. Беше сигурна, че докато ги простираше нямаше такова нещо. Случваше се често, дори извика майстор да погледне пералнята. Вече си мислеше, че някъде там имаше заседнала червена дреха и цапа на случаен принцип дрехите, които се въртяха в пералнята. Майсторът само я изслуша, повдигна вежди, но не каза нищо. Отдавна не спореше с клиентите си. Но дори след като ѝ разглоби почти цялата пералня, дрехите от време на време пак бяха с червени петна по тях. Ина не можеше да си обясни как се цапат тези дрехи. А отсреща на цяла огромна тераса висяха тези четири чорапа! Направо ѝ бяха трън в очите!
Тя отдавна вече не беше дете, но за завидните си четиридесет и осем години не бе успяла да усвои умението да се владее добре, когато чувствата напират в нея. Призна си, че опита да спре. Призна също, че не разбра как яйцето се озова в ръката. Миг на гордост премина през цялото ѝ същество, когато си спомни, че навремето беше капитан на баскетболния отбор. Яйцето летеше бързо и завидно точно. Разби се в опънатата жица на простира и се пръсна над белите чорапи, които сега бяха жълти, мазни и лепкави.
Ина почувства лекота, леле как се изпълни само сърцето и със задоволство. Довърши простирането на дрехите и се прибра вътре.
Влезе да си вземе душ, закуси набързо и отиде на работа.
През целия ден изпитваше невероятно спокойствие, сякаш нищо не можеше да я сломи. Работата ѝ вървеше, колегите се държаха мило, а и тя беше изключително мила. Досадният ѝ шеф, днес само я ласкаеше и я покани да поговорят за увеличение на заплатата. Изобщо денят ѝ беше повече от добър.
След работа се отби до една приятелка, която я почерпи с невероятни сладкиши, даде ѝ и за вкъщи. Прибра се уморена, но удовлетворена.
Живееше с мъжа си, трите си вече пораснали деца и никога не сварваше дома си така както го бе оставила. Свали обувките си и още преди да измие ръцете си се отправи към терасата. Колкото и да се наслаждаваше на днешния ден, мисълта за това, което направи не я напускаше. Странно, но не изпитваше никаква вина, само любопитство. Надникна навън и видя, че чорапите си стоят все така изцапани с яйце. Явно яйцето ги беше втвърдило и сега стояха малко на криво.
Може би, съседката е отишла при някого на гости, помисли си Ина, затова още висят на терасата. Събра изсъхналите дрехи и се прибра вътре.
На следващия ден понесе поредното пране към терасата. Обърна поглед към отсрещната тераса и видя кривите чорапи отново там.
Хм, защо още не ги е махнала, зачуди се Ина. Тя беше виждала възрастната жена от отсрещния блок, знаеше на кого принадлежат белите чорапи. Все пак беше живяла цял живот тук, но не с всеки се разбираше. Беше виждала жената в магазина и на улицата, но не се поздравяваха, просто знаеха, че живеят наблизо. Дали всичко беше наред с жената, помисли си Ина? Тази мисъл беше с нея цял ден. Когато се прибра вечерта, направо тичаше към терасата. Белите чорапи все така висяха там, но сега изглеждаха направо страшни. Нямаше да губи повече време. Обу се и излетя от апартамента като хала. Отиде пред входната врата на съседния блок и зачака някой от другите съседи да се прибере и да отвори. Не след дълго дойде едно момче. Не ѝ се чакаше асансьора, заизкачва стълбите и се спря пред вратата. Натисна силно звънеца, веднъж, втори път. Никой не отговаряше. Започна да чука по вратата. Стори ѝ се, че чува гласът на жената от вътре. Нямаше време за губене. Набра бързо номера на бърза помощ, реши да се обади и в полицията. Беше объркана, но усещаше, че всичко трябваше да се случи много бързо. 
Полицаите разбиха бързо вратата. Не ѝ позволиха да влезе. Само успя да зърне тялото на жената проснато до кухненския шкаф. Беше паднала и си беше счупила крака, от тогава не бе мърдала. Сложиха я в носилката и я понесоха надолу към линейката. Пред входа се беше събрала огромна тълпа. Всички се чудеха какво става. Полицаите също тръгнаха.
- Ами вратата? - попита Ина. Така ли ще остане, като нищо ще я оберат.
Няма какво да направим, казаха те и тръгнаха. 
Какво те подтиква да помогнеш на непознат? Какво те кара да вършиш добро на човек, когото не само не си познавал ами доскоро си ненавиждал, заради.. заради четири бели чорапа?
Ина се обади на майстора, с когото бяха правили ремонт в апартамента ѝ и той бързо се отзова. Докато той оправяше вратата, тя огледа апартамента. В него се беше настанила доста отблъскваща миризма. Отвори прозорците широко и излезе на терасата. Там като на филм пред нея изникнаха най - мрачните ѝ чувства. Черупката от яйцето се беше пръснала навсякъде. Потърси ръкавици и взе да чисти пода и стените. Свали чорапите от простира и ги изпра старателно на ръка в банята. След това ги просна, като не забрави да сложи отделна щипка за всеки един. Погледна към нейната тераса. Колко красива беше тя! Сякаш за пръв път я виждаше. Цялата в саксии с цъфнали цветя, на простира висяха дрехи, а между тях се подаваха децата ѝ, които бяха разбрали за цялата история и ѝ махаха с ръка. Терасата сякаш беше оживяла. Ина им помаха и огледа терасата на съседката. Тук нямаше нищо, нямаше и никого. Сетне дойде срамът, тя наистина се засрами какво е направила на една самотна стара жена. Но пък ако не беше необузданият ѝ нрав кой знае кога щяха да я намерят? 
На следващия ден съседката си беше вече у дома. Една сестра се грижеше за нея, докато успее пак да си стъпи на краката. 
Ина се чудеше дали да я посети отново и да и разкаже за случката. Не беше сигурна дали я е видяла като я изнасяха с носилката. А и после всички съседи се бяха прибрали, никой не видя, че тя почисти апартамента и поправи вратата. Само децата и мъжът ѝ знаеха. Реши да остави нещата така и без това вече се срамуваше от постъпката си, не беше нужно да я тръби наляво-надясно. А и нали изпра чорапите, нямаше пак да постъпва така, беше се зарекла. 
След няколко дни на вратата ѝ се позвъни. Ина отвори и пред нея застана млада усмихната жена.
- Здравейте! Аз съм медицинска сестра, грижа се за една от съседките ви, живее отсреща. Помоли ме да ви дам това, заповядайте! 
И като каза това, подаде на Ина един голям поднос с яйчени рулца. От яйчените рулца стърчеше кратка бележка - "Благодаря! Извинявай за червената боя!"
 
 

Прочетена от 1300

Биография

Здравейте и от мен! Казвам се Кристина и съм потомка на вълшебни хора. Когато бях дете, моят дядо ми подари един малък жълт молив. На пръв поглед напълно невзрачен и съвсем обикновен. Но моят дядо ме беше учил, че понякога в живота най - малките неща, носят най - голямо щастие. Той ми каза, че този молив е вълшебен и може да изписва вълшебни текстове по белия лист. Мина време, бях забравила напълно за подаръка, докато един ден не го открих случайно. Не знам дали имаше нещо във въздуха. Дали имаше магия или моите вълшебни прародители призоваваха сърцето ми да се разлее по листа, но точно в този момент, аз започнах да пиша, с моя малък жълт молив подарък от дядо. След време ме номинираха в литературен конкурс за проза "Ники Русиновски". Номинацията ми позволи участие в книга и моето произведение "Ябълки", попи в листовете на Алманах Романтика. Когато взех книгата в ръцете си, вече знаех кое ме кара да бъда цяла. Реших да представям моите вълшебни приказки пред читателите под псевдонима Валс Волокина. Псевдонимът не е случаен. Точно с този псевдоним се представяше моят дядо и се подписваше под неговите стихове - Валс Волокин. Това всъщност са имената на дядо ми написани в обратен ред. Мисля, че по този начин ще имам късмет и този псевдоним ще ми даде кураж да продължа да създавам своите вълшебни истории. И е още един начин да почета паметта на дядо ми и да му благодаря за подаръците, които ми е дал - любящото сърце и умението да пиша! Благодаря Ви за вниманието!

Прочетете повече на: https://knigoteria.eu/colon.php?id=1281

Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Азбука на Любовта
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси