Вие сте професор по икономика, занимавате се със съвсем друг тип изследвания. Какво ви подтикна да напишете именно такава книга, посветена повече на историята и политиката?
В периода 1985 – 1991 г. работех като журналист, бях кореспондент на най-големия български вестник „Работническо дело“ във Варна, след това в столицата на Западна Германия – Бон. Освен това имах възможност да отразявам сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк и Конференция за Намибия в Торонто. Всичко това се случваше по време на Студената война, в периода на „перестройката“ на Горбачов. При отразяването на важните събития аз виждах политиката не само като зрител от залата, но и като наблюдател зад сцената, зад декорите. Тези наблюдения, придружени от тогавашни мои кореспонденции и съхранени автентични документи, създадоха основата за написването на „Осита и весита“, която бих определил като мемоарно-историческа книга.
А защо именно това заглавие - „Осита и весита“?
По онова време, преди и малко след отварянето на Бранденбургската врата, тези, които живееха на запад от Берлинската стена ги наричаха „весита“, което произхожда от немската дума за запад – West (вест), а тези на изток – осита от немското Ost (ост – изток). След обединението на Германия делението на осита и на весита доби по-друг смисъл – оситата бяха омърлушените, обезверени от високата безработица и социалната несигурност, обикновени граждани на бившата ГДР, а веситата, идващите от Западна Германия в новите източни провинции, шумни и самодоволни чиновници, търговци, мениджъри и всякакъв друг тип управленски персонал. Оттогава минаха няколко десетилетия, но не се ли е съхранило и до днес това деление на осита и на весита и то не само в Германия, но и в цяла Европа? Този въпрос роди заглавието на книгата.
Напоследък се появиха много книги, изпълнени с носталгия по отминалото „златно време“, с какво ще ни убедите, че „Осита и весита“ не са поредните мемоари, предназначени само за близки и приятели?
Преди всичко „Осита и весита“ не е чисто мемоарна книга, както казах, тя е изпълнена и с много факти и документи, взети от оригинални източници от онова време и от наши дни. Книгата е мащабен опит за обективно представяне на тогавашната действителност, която бе доста замъглена, понякога и умишлено. Днес, през призмата на времето, тази мъгла частично е отстранена и образът е по-ясен. Трябва да познаваме историческия опит, защото само така може да се предпазим от повторението на грешките си. Въобще мисля, че всеки би могъл да открие нещо за себе си в „Осита и весита“. Там има и за Варна и Девня от онова време и за най-известните личности като Горбачов и Шеварднадзе в СССР, за Живков, Младенов, Лилов и много други у нас. Разказва се за германските политици като Кол, Геншер, Бранд, но и за кръга от приятели на България в Западна Германия, за известни германски учени, предприемачи, хора на изкуството. Обобщавайки мога да кажа, че книгата, която има над 650 страници, ще даде по нещо както на изследователите, така и на широк кръг от читатели, търсещи отговор на един или друг въпрос, свързан с годините на „перестройката“ и то не само в българско, но и в европейско измерение.
Книгата "Осита и весита" може да бъде намерена в книжарници "Хеликон", в "Сторител" или в книжарница "Книгита"
Прочетена от 628
Проф. д.ик.н. Димитър Хаджиниколов е роден през 1953 г. Завършва Университет МГИМО в СССР. Работи в секция „Развиващи се страни“ на ИМОСИ към БАН. От 1985 да 1991 г. е журналист във в. „Работническо дело“ („Дума“) – окръжен кореспондент във Варна и по-късно кореспондент в Бон (ФРГ).
Издател е на сп. „Външна търговия“ (1993-1999 г.). От 1994 г. е на работа в УНСС – катедра „МИО и бизнес“. Автор е на книгите „ЕС: Външнотърговски аспекти на интеграцията“ (2000 г.), „ЕС като глобална търговска сила“ (2008 г.), „Общата търговска политика на ЕС след Лисабонския договор“ (2011 г.), „Европейска икономика“ (2017 г.) и на стотици статии и коментари.
Повече информация може да се намери на сайта: www.hadjinikolov.pro