Културни новини

Не стреляйте по Диманов, той може много!

Иван Богданов

Едва ли имаше по анти ПР кампания, от тази за последната книга на Ивайло Диманов - „Не стреляйте по Мелпомена".

Първата премиера, на  23.04, беше на 4 етаж на Народния театър, по времето, когато във фоайето му се прощавахме с Виктор Пасков. За втората, на 27.04, се научи няколко часа преди нея, почти нямаше време за реагиране и поднасяне на информацията и всякакви други ПР гафове, за които можете да се сетите.

Но въпреки това, зала „Надежда" в Столична библиотека беше препълнена с приятели и познати на Ивайло Диманов. Няма човек, който веднъж докоснал се до нежната му поезия, да е останал безразличен към по нататъшното развитие на творчеството му. Много хора бяха зарязали по-важни поводи, само и само да присъстват на премиерата на книгата.

След като многократно се разкъсваше между даването на интервюта и сърдечни поздрави със стари познати, Ивайло Диманов се оказа най-сетне на сцената до две красиви жени - театралния критик Мирослава Кортенска  и издателката на книгата - Радост Станчева от „Джойс Медиа".

Пръв микрофонът пое „домакинът" на срещата, директорът на Софийска градска библиотека - Михаил Белчев. Оказа се, че историята на познанството между двамата е стара и интересна, и именно Диманов е поканил Кристина на оня купон, на който се запознали... Но всичко това по-нагледно можете да видите в клипа с песента по текст на Михаил Белчев и музика на друг добър приятел на Диманов - Хайгашот Агасян.

След приятната въвеждаща част влязохме в соцсценария.  Мирослава Кортенска се оказа, че не е чела книгата, но е водила дълги спорове с Диманов по засегнатите в нея теми.  Въпреки, че залата беше пълна с известни имена от българската литература, Радост Станчева дълго и скучно ни изчете анализ на книгата на Ивайло Диманов, който разреди залата до нормалната й вместимост. „Критичките ни загубиха времето" - промълви навън Диманов.

Някак си случайно, след всичко това, Диманов успя да се добере до микрофона и вечерта тръгна по руслото на неговия разностранен и изключителен талант. Имаше рецитиране на стихове от стихосбирката му „Добър вечер, г-жо Тъга", имаше бардови изпълнения на китара, сред които и любимата ми - „Добрите хора първи си отиват, а лошите остават на банкета", "Последната кръчма в Европа". Стигна се дори до ъндърграунда „На недельку до второго я уеду в штат Айова".

Дълго след това на хората не им се заминаваше, а се редяха на дълга опашка за автографи и поздрави към автора.

Няколко думи за самата книга. За разлика от предишните му, които излизаха „въпреки Министерството на културата", „Не стреляйте по Мелпомена" излиза с негова подкрепа.

И има за какво. Досега познавах само поетът и бардът Диманов, но се оказа, че той е издигнал театралната критика на нови висоти. Статиите му нямат нищо общо с познатата ни захаросана критика, а напротив - смело, и най-вече безпристрастно, посочват плюсовете и минусите на всяка постановка, обрисуват добре духът и, но не пропускат да подчертаят и излишните експерименти. Самите заглавия говорят достатъчно добре - „Кой уби Яворов зад канала", „Колко са жените на Стефан Данаилов", „Девет жени на една сцена, без да броим режисьорката" и други. Най-важното от всичко е, че те са изключително четивни - кратки, сбити, конкретни - четеш унесен до края, без да пропускаш абзаци и ти се иска да не свършват.

Нашето предложение е, тази книга, събрала в себе си 27 критични материала, да бъде въведена като учебник в Софийския университет, за да се научат как се пише критика. И да започнем да четем най-сетне такава по медиите. В подобен дух се изказа и Хайгашот Агасян - „Нямаме такава критика в музиката. Никой не казва - това е добро, това е лошо, а всеки пише - този дошъл с тая, заминал си с оная, бил облечен така..."

Купете си тази книга! Ще разберете, че българската литература е още жива.

Прочетена от 1757

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Десислава и други любови
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси