Девети май е. Препускам из града, но все закъснявам. Това не се дължи на Фамилатлона в Южен парк, а на мача Левски - ЦСКА. В тролея срещам Ина Крейн и се успокоявам - не съм единствена. Пристигаме в Дискретното, а там няколко запалени фенове на клуба вече пият кафе.
Не сме единствените закъснели - така че нищо не сме изпуснали. Началото предстои. Очакваме човека, написал за Димчо Дебелянов книгата „Обсебен". Той не идва, но Зина разлиства страниците и бързо харесва няколко къса, които да сподели с нас. Почти се сдърпваме за листа с „Един убит". Аз се задоволявам с „Орден" и „Черна песен".
Иван разказва историята на участието на Дебелянов във войната и си запазва правото да завърши срещата с четене на „Сиротна песен". Ина Крейн показва поетическото майсторство и доказва, че всички познати поетични фигури могат да се намерят в творчеството му. Говорим си за прозата, за онова, което не се среща в учебниците, а и какво ли да се срещне - ние сме от поколение имало по три-четири часа за големия поет. Токът спира, но не и оживените разговори. Орлин и Светлана хващат китарата.
Разговорите и лапсусите, сравненията нещо ни теглят все към Вапцаров. Затова уговаряме следващата ни среща да е на 06.06 и да е посветена на него. Нищо, че няма повод. Елате и мислете къде да преместим срещите си - на полянка, или на плаж.
Прочетена от 1835