Културни новини

Приказна вечер в приказно гаражче

Илияна Делева /ила/

Приказна вечер в приказно гаражче. Това беше клуб Приятели на книгата на 10.10

Малкото гаражче, превърнато в книжарничка, но всъщност много наподобяващо на арт-шоп, ни покани с чинии, пълни с грозде и димящи чашки кафе.

Приседнали върху възглавнички на пода, под хартиени облаци, скрити в селцата на Морското царство, защото на витрината бяха нарисувани селца с къщички и всеки от нас избра и се „настани" в своя дом, белязан я от риба, я от медуза, я от нещо далеч по-романтично и неморско като пеперудка или тигърче, разгърнахме книжките, разтворихме спомените си и зачетохме и заразказвахме приказки.

Посягахме и към рафтовете, за да си подскажем. Яким и Зина си подаваха един на друг камерата, а това значи, че скоро ще има и видео. Лариса притеснено, но умело водеше, всъщност поведе ни за ръка през чудния свят на българската приказка. Броилката показваше на кого е ред, а посоченият прочиташе или разказваше някоя любима или просто запомнена приказка.

 Накрая нашият водещ ни помоли да разкажем своя приказка. Зададе ни тема „Аз съм облаче" и предложи да се огледаме в чудния рисуван свят от декорацията. Тук аз и Яким опитахме, но май имахме нужда от повечко време и може би малко вдъхновение, защото „не всяка приказка си струва да се разказва" по думите на Стария Червен рак.

Към края разгледахме малките сладки кутийки, показвахме си един на друг любими книги и дори амулети за какво ли не. Свещите тикви пращаха сенки на пламъчета в очите ни и всички се почувствахме за един кратък миг деца.

После си тръгнахме, но не ни се разделяше. Спомнихме си, че вече ни дават бира без лична карта. А какво ли не прави една бира и едно пътуване с метро от човека? Тогава наистина написах моята версия на „Аз съм облаче". Да ви я предложа? Но само, ако обещаете да изпратите и своите. Нали?

 

АЗ СЪМ ОБЛАЧЕ

 

 

Имало едно време в Морското царство едно селце. Нямало си то име, но жителите на съседните села го наричали Селцето на желанията.  То било малко, но гъсто населено. Имало си рибки и акули и медузки, дори си имало една платноходка, която често се изкачвала на повърхността и донасяла новини от Горния свят. Имало си и една пеперудка. Тя ходела от водорасло на водорасло, слушала разни истории и после ги разказвала. Та защо това име му сложили? Защото си имало цели три златни рибки и всяка от тях изпълнявала желания - по три, разбира се, без ДДС. Както казвал Поетът - това прави 10 и 4/5 на посетител. Да отидеш в това селце и да си пожелаеш нещо си било доста опасно упражнение, тъй като нямало как желанието ти да не се сбъдне.

Разказват, че на края на селото в стара мелница живеел един много зъл мелничар. Толкова зъл, че от страх пред злината му мливото му ставала ситно-ситно и снежно бяло. Разправят още, че той знаел много приказки и ги разказвал увлекателно, а думите му били ту зли и гневни, ту нежни и меки. В близост се заселила една странна риба, която свирела на китара, вървяла малко настрани като раците и искала да контролира злия си съсед, та злината му да не се разпростре по цялото морско дъно.

По времето за което разказвам, мелничарят се бил запилял някъде по свои си работи. В селото се събирали да поумуват, да поклюкарстват и да се позабавляват, но като го нямало на жителите им било някак самотно. Странната риба взела китарата си и тръгнала да го търси. Първо отишла в пустото село, което имало само две обитателки - Златоперка и Морска тигрица. От злия мелничар нямало и следа, а обитателките не били чували нито за него, нито приказките му.

После странната риба стигнала до селото, в което живеел Червеният рак - Поетът на морското царство, Хищният Началник, една Златоперка и променливият Скат. Златоперката не знаела нищо. Хищният Началник разказал на Странната риба една приказка, която и звучала познато и тя веднага решила, че Злият мелничар или е тук или поне оттук е преминал. Скатът не отворил вратата, заключил се и само повтарял: "Той още минава по моста...", а Червеният рак стигнал до дълбокомисления извод, че не всички приказки си заслужава да се разказват.

Тогава странната риба се върнала в къщата си. Поискала от златните рибки да и приготвят питие, за да се отдаде на сладка дрямка, но това не се случило. Само малката Зинка се опитала да и приготви, разказала и една от приказките на Злия мелничар и я оставила насаме със себе си.

Питието се оказало не такова, каквото го поискала Странната риба, а някакво различно, непознато на вкус и предизвикало у нея вместо сладка дрямка странни сънища. Тя видяла как Злият мелничар върви по един безкраен мост, носи на гърба си тежък чувал с мливо и разказва приказки, а само облаците над моста го слушат.

Когато се събудила странната риба се помолила горещо на Бог да спаси злия мелничар от безкрайния мост и от товара му, защото искала да му направи добро и защото много го обичала, но не знаела как ще завърши всичко. А Бог бил милостив и я послушал. Мостът се срутил. Мелничарят паднал и изтървал чувала с мливото си. Само че едно облаче се спуснало , подхванало го и го задържало преди да падне и да се разбие. Лошото било, че и облачето не било в състояние да помогне напълно - то спасило само живота на мелничаря, но при падането и злината и добрината му се смесили, та връщайки се в селото той нито толкова ситно и бяло мелел нито приказки разказвал, а седял някак отнесен пред мелницата си и слушал песните на странната риба. А скатът от съседното село дето и да отидел все повтарял „Той още минава по моста..."

Прочетена от 1780

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Романтика 2025
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси