Културни новини

Вечер на любими руски стихотворения и песни

Весислава Савова /rarebird/

Сигурно ви е чудно - водещ да пише отзвук на събитието, което е организирал. Сега, обаче, сменете гледната точка и помислете - не е ли най-добре да пиете директно от извора?

Преди всичко, това беше вечер, която организирахме в рамките на цял един календарен месец, изпипвайки детайли и пишейки сценарий. Защо ли? Защото клуб „Приятели на книгата" вече една година провежда своите едномесечни сбирки. Първата беше на седми февруари 2009 година.  Целта на клуба е една - любителите на книгата да имат своето място, където членовете на клуба да обсъждат своите впечатления по конкретни теми от литературата. Фондация „Буквите" се грижи за организирането на тези срещи, а от вас очакваме само присъствие и желание да станете наши приятели. Клуб „Приятели на книгата" се разраства и в facebook.com, но срещите на живо са много ценни. За първи път, обаче, клубът имаше своя официално представяне. За това сценарият, който претърпя толкова промени, че накрая бяхме готови да захвърлим, беше нужен. Ако ни притесняваше нещо, това беше най-вече големият брой желаещи да споделят своите любими стихотворения и песни, а времето ни беше ограничено.

Открих вечерта с няколко думи за нашия клуб „Приятели на книгата". Като член на фондация „Буквите" аз имам пряката отговорност за него и нямаше как да пропусна да напомня на публиката, че нови членове са винаги добре дошли и дори пуснахме списък за желаещите да попълнят имената си. Така ще имаме по-добра връзка с вас и благодаря на записалите се, въпреки че бяха разконцентрирани между афоризмите-късметчета, които Райчо Русев беше подготвил предварително и всеки от публиката намери на стола си, и внимателното следене на програмата.

 

За съжаление, трябваше да започнем с тъжната новина за смъртта на Владимир Мотил. Отдадохме своята почит с мисълта за него и всички поети и бардове, които вече не са сред нас. Минутата мълчание беше излишна, защото те ще останат живи в сърцата ни.

Райчо Русев реши да спаси и двама ни с една хубава история за Булат Окуджава. Отишъл той в едно градче на представление и започнал с думите: „Аз пея по малко, но не съм певец. Пиша и стихове, но не съм поет." Глас от публиката попитал: „Тогава защо си дошъл?" Посмяхме се, но и се застраховахме - не сме нито сценаристи, нито професионални конферансиета, но обещахме добро настроение.

 

Първа рецитира Юлия Eрменкова, която не беше предвидена по сценарий, но сподели своите стихове с нас. От руски произход, но омъжена за българин, тя се чувства българка и ни беше приятно да чуем преживяното от нея в подредени рими на руски език.

Последваха рецитали на много от любимите ни поети от Некрасов, Пушкин, Тютчев, Лермонтов - заслужил голяма част от вниманието ни, като Райчо успя да разведри още повече атмосферата с пародиите на  Владлен Бахнов - по Евтушенко, по Антоколький и по Новелла Матвеева, - Есенин, Маяковски, Твардовски (браво, Райчо!!), Блок и Цветаева с част от стихотворенията й посветени на Блок, Рождественски, Пастернак. Те бяха рецитирани от мен и Райчо, от Лариса Ангелова, Поли Ангелова, Весела Йосифова, Веселка Пенова, Милчо Кирилов (той е и преводач на Маяковски - усети се по силата на гласа му), Зинаида Кирилова, Илиана Делева, Яким Дянков, Иван Христов. Накъсвах рециталите, но не със зла умисъл, а за да дам възможност на прекрасните ни бардове Славимир Генчев, Виктор Макаров, Орлин Миланов и Светлана Йонкова да изпеят някои от любимите ни песни на Висоцкий, Окуджава и техни лични песни, посветени на великите бардове.

 

 

Завършихме с „Ваше благородие" на Окуджава - песента от филма „Бялото слънце на пустинята" - в изпълнение на Виктор Макаров. Вярвам, че ще ми простите незнанието и първоначално поканих на сцената Славимир Генчев. Той, обаче, като всеки талантлив и можещ човек, предостави тази възможност на по-добрия (според него, според мен - всички бяха на едно ниво) певец Виктор. Стори ни се удачен финал, предвид същинското начало на вечерта.

 

Напомнихме си и за следващата среща на клуб „Приятели на книгата", която ще се състои на 20 март и ще бъде под надслов „Книгите и жените".

След това, съвсем малка част от нас се оттеглихме в станалото вече емблематично заведение „Жолио", за да разпуснем с песни и приятни разговори. Който дойде, разбра. Там, обаче, чухме един пренебрегнат, но не от липса на уважение към него, а поради ограничение във времето бард - Марио. Само ще ви кажа, че собственикът на заведението пя и се радва заедно с нас. Нали разбирате за какъв глас ви говоря? Ако не, следващия път не пропускайте да се присъедините към нас.

Прочетена от 2017

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Азбука на Любовта
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси