Никога не знаеш, кога ще те грабне приключението, нито пък къде може да те отведе...
Всичко започна за мен един понеделник - хората около мен чакаха при зъболекаря, а аз бях в Дания, на война с Германия на борда на платноход, в плен, после плавах из Южните морета и така и не разбрах, кога ми е дошъл реда да седна на стола за мъчения. :)
През седмицата имах доста работа, но си мислех за Марстал и неговите моряци. Сам съм бил няколко години моряк и знам, какво е да ти влезе морска вода в кръвта, да усетиш полюшването на палубата под краката си или точно когато се унасяш преди сън! Лесно се прихваща заразата и е почти невъзможно да се излекува човек.
А историята от много интересна, стана изведнъж и красива, много красива.
Обикнах Албърт, защото хората като него са редки и са солта на земята. Обикнах и останалите марсталци, защото Карстен ги направи близки и понятни за мен. Стилът му на писане е без претенции, но му се получава прекрасно. Историите вплетени в тази тухла са безкрайно много и на толкова различни нива!
Това което се случи на Кнуд Ерик го преживях много тежко, почти все едно на мен се случваше. Никой не заслужава подобна съдба.
В петък вечерта не можах да оставя книгата преди да я дочета, а това напоследък рядко ми се случва.
Краят бе страхотен, както и подобава на такъв магнум опус за борбата на човека с природата си, с морето и заобикалящия го свят!!!
Големи пет звезди, препоръчвам я горещо и за мен това ще е книга, която ще препрочета неведнъж.
Благодаря на издателство Жанет 45 за куража да издаде това произведение на изкуството и за безупречната работа по публикуването му. Ще заеме достойно място в личната ми библиотека и очаквам от тях още предложения. Отличен превод на Мария Змийчарова!
Прочетена от 471