Като пречупено глухарче
и с поглед на пиян елен,
като ръждив петак изхарчен
и като кръгъл многостен
рисувам с въглен, че те имам,
като шивач на клевети
бродирам с нокти твойто име
и вярвам, че това си ти –
усещам ти дъха – по мен е,
и чувам твоето сърце,
кръвта ти – кръв във мойте вени...
И си говорим... за ръце...
Дали защото бе рисунка,
или защото точно с въглен,
но не разбрах, че ме целуна...
и не усетих... че си тръгна...
Прочетена от 1329
Аз съм на 67 години.
Защо започвам така? Защото, може би, най-интересното нещо в творческата ми биография е свързано с възрастта ми.
И така – аз започнах да пиша поезия малко след като навърших 60 (не че не бях опитвал и преди, но беше съвсем незначително и епизодично). Началото бе съвсем плахо. Възползвайки се от възможностите за контакт и обратна връзка, които дава Фейсбук, с всеки следващ ден надграждах, упорито се самоусъвършенствах и така за изминалите вече 7 години написах над 700 стихотворения. Всяко от тях беше стъпало нагоре. През последната година и половина реших да сверя часовника, участвайки в няколко конкурса. Спечелих две първи, едно второ, две четвърти места и за мен най-успешното участие бе в конкурса „Биньо Иванов“ 2021, където в конкуренцията на 316 поети с 842 стихотворения, бях сред дванайсетте наградени. Разбира се, тук трябва да добавя и съвсем прясната моя номинация за литературна награда „Бианка Габровска“ 2021 със стихотворението ми „Рисунка с въглен“. Първата победа в литературен конкурс през 2020г. стана катализатор за издаването на поетичната ми книга с любовна лирика „Утринна сълза“, която съдържа 100 стихотворения. В близко бъдеще планувам издаването на нови стихосбирки, за които вече имам необходимите идейна нагласа и подбор.
Така, макар и 67-годишен, аз минавам за „млад поет“. Тази, макар и сравнително къса творческа биография обаче, съвсем не бих нарекъл скучна, безинтересна и бедна. Поне за мен е така. И се гордея с това!