Тази сутрин
полудяха тополите,
неизплакали вятъра
от среднощния мрак.
Тя си тръгна,
разплела коси
и набо́лена,
Той събира парчета
от стария свят.
Те са голи до кокал
и до кръв са изострени:
Тя е огън и лава,
Той е мраз и стрели.
Сякаш хиляди дяволи
в тях вилнеят наострени
и рушат до полуда
всички стари следи.
Но душите им бъбнат,
като млади вселени,
трепват, лумват, изригват,
щом Луната заспи
и тогава запяват
всички древни сирени,
и стопяват се с изгрева
тез човешки сълзи.
Тази сутрин тополите
тихо шушнат на вятъра:
Тя се върна израснала,
мека, обла, добра,
Той завърза очите
на хилядата дяволи
и внезапно Земята
сякаш с тях затуптя.
Прочетена от 1677
Името ми е Албена Димитрова Шуманова. Родена съм на 05.08.1971 г. в гр. София.
Завършила съм техникум по електроника (сега професионална гимназия) "Джон Атанасов". Висшето си образование съм завършила в ПУ "Паисий Хилендарски", специалност "Българска филология". Живея в гр. Пазарджик.
Пиша сравнително рядко напоследък, защото не аз мога да намеря думите и римите, а по-скоро те откриват мен. Музата ми е абсолютно неконтролируема и своенравна, но аз се радвам, че ме навестява от време на време. Имам собствен блог от 2006 г. в blog.bg - alidora.blog.bg, където публикувам по-голямата част от записаното. Мои произведения има също и в hulite.net. От печатните издания имам няколко участия в поетични конкурси на в. "Уикенд", както и множество статии в същия.
Участвала съм в доста конкурси за поезия и проза, но не съм била сред първите и не съм печелила, затова тази номинация означава много за мен.