Нова българска литература

Избрано от Ваня Велева

Ваня Велева

Очакване

Аз те чакам с чадър от глухарче.
Диви ягоди лепнат по устните.
Две усмивки - за тях ги похарчих,
но пък знам, че от блян са по-вкусни.

Аз те чакам под облак помръкнал.
Във дъжда ще съм лумнала факла.
Свежестта от гората съм вдъхнала
и с росата по изгрев съм плакала.

Аз те чакам с трептящи алтъни,
от брезата жълтици нанизах.
Вън полъхна изнежен и сънен
осоленият порив на бриза.

Аз те чакам с чадър от глухарче.
Пеперуден венец  ще си сложа.
От очакване вече нагарчам
в този полет, без теб невъзможен.


Посребрена вечер

Тези твои очи, тези мои въздишки,
като ноти чете посребрената вечер.
Оглушали внезапно от думи излишни
замълчават вратите през шумни пресечки.

Изброяват надежди, тактуват синкопи
онемелите знаци на света нотописен.
Тези твои очи ли сърцето разхлопват?
Тази моя въздишка ли вятъра слиса?

Тишината се просна по гръб на паважа,
като глезено внуче си показва ината.
Ако искаш за болката аз ще разкажа.
Ти римувай нощта, от тъгата огрята.

Че звезди в тъмна кърпа небето завърза.
И се сгуши луната под облак на топло.
Тази наша любов, оглупяла от бързане,
ще запали пожар, за да съмне наоколо.

 

Кръв от къпини

Малко слънце си в съботни сажди, Любов.

Малко вятър в крилете на облаци сини.

Малко цвете, прорасло в плисе на покров.

Малко пепел от лято. И кръв от къпини.

 

Малко, всъщност, а свети в любими очи.

Те запалват на утрото вечния огън.

Нито дума, Любов. Като есен мълчим.

Като дълга молитва, подпряна на Бога.

 

Като пранги, които в сърцата тежат.

Като тънкия лед, който спуска клепачи.

Като рана, зараснала с креп от нощта.

Като църква, в която иконите плачат.

 

Малко слънце си в съботни сажди, Любов.

Малко вятър в крилете на облаци сини.

Малко цвете, прорасло в плисе на покров.

Малко пепел от лято. И кръв от къпини...


Бездомна любов

Бездомна любов. Като  крясък
във купчина мъртви листа.
Притихнал във шепите пясък
от чужди морета пресят.

Безумна любов. Като сипей.
Стаена в сърцето сълза.
Извлечен пламък от дните.
Недогоряла в огън съдба.

Безкрила любов. Ветровита.
От прилив откраднат възторг.
Със боси нозе ще се скиташ
с мечтите си рани. Без гроб.

Без цвете в градинката лумнало.
Без снимка от преданост бяла.
Бездомна, безкрила, безумна -
нима преди теб съм живяла?

 

С болката знам че съм жива

Ще си измислям любов
и в нейната вата ще скачам.
Ще разкървявам самотно крило,
от болката, знам, ще заплача.
Но няма да слушам дъжда,
който от грях ме измива.
От облаци хванах ръжда.
А с болката, знам, че съм жива.

 

Различни дъждове

Вали във мен, вали във теб,
но са  различни  даже дъждовете.
Наесен се излюпват ветрове,
един от тях посоките измете.

Дъждът напролет къдраво ръми,
дъгите над салкъмите избухват.
Но есенният дъжд е като вик
и болките му дълго не изсъхват.

Изгубил памет за напъпилите дни
във локвите за кратко се прибира.
Вали във мен, вали във теб,
различни дъждове ни проектират...

Прочетена от 1269

Биография

Завършила е педагогика в ПУ „П. Хилендарски“.

Работила е като учител, журналист, PR.
Актуална месторабота – старши експерт „Деловодство и архив и връзки с обществеността” в ТД на НАП - Бургас, Офис Ямбол.
Дълги години е работила като репортер във вестник „Делник“, ТВ „Диана“ като, водещ на публицистични предавания, собствено предаване за култура „Калейдоскоп“ и кореспондент за Нова и bTB 
Автор на кратки разкази, есета, поезия. Член на СБП. Издадени 4 стихосбирки:
- „Пейзаж без грим, или 38 камъчета в обувката” през 2002 година с редактор Христо Карастоянов, ИК „Ж. Учков”;
- „Телеграми на душата” 2013 с редактор Илко Капелев ИК „Вилком”;
- „Редактиран акварел или 55 лирични ескиза“ 2018 г. редактор Димитър Бечев, рецензент Тенко Тенев;
- „Шепа светулки“ 2019 г. издателство „Мултипринт“.
Отличена с няколко национални награди за творчество:
2008 г. за „Балканско кресчендо” в конкурс „Моята Европа”, 
2010 г. Второ място за поезия в Национален конкурс „Васил Карагьозов” за учители,
2012 г.  Специална награда на Информационен център „Европа Директно“ – Кюстендил за „Джулай Морнинг” в националния конкурс „Биньо Иванов”. 
2013 г. Първа награда в конкурса за есе по мисълта на Жан-Жак Русо  „Да обичаш дълбоко значи да забравиш себе си" за есето „Да обичаш, значи да даряваш свобода”
2013 Поощрителна награда в Националния конкурс за поезия „Любовта е пиянство или пиянство от любов“- Силистра за стихотворението „Пролет“
2014 г. Трето място в Националния конкурс "Още стихове за вечните неща" - град Шивачево за стихотворението „Прозорецът на душата“
2016 г. Специална награда - статуетка „Ерато” от националния конкурс „Биньо Иванов” за стихотворението „До моя психиатър”.
2017 г. Специална награда в конкурса „Биньо Иванов“ за стихотворението „Под свъсените вежди на пейзажа“
2017г. Златна книга на Несебър от конкурса за поезия  „Несебър“
2018 г. Втора награда от Националния конкурс „Дървото на живота“ за стихотворението „Вземи ме Море да ти стана Луна“
2018 г. Награда за разказа „Гуна Лисичарката“ от националния конкурс „Рада Казалийска“.
2019 г.  Трета  награда от Националния конкурс „Жената - любима и майка“ за стихотворението „Влюбена“
2019 г. Стихотворението „Змейова булка“ е включено в националния сборник „В полите на Витоша“
2020 г. Награда от литературния конкурс „Първоаприлска патерица“
2020 г. Награда за разказ в конкурса „Летни щуротии - плаж, море и бири“ 
2020 г. Втора награда от Националния конкурс „Дървото на живота“ за цикъл стихове
2020 г. Трета награда от Втори националния поетичен конкурс „И поглед вечно устремен напред към утрешния ден“ на името на Яворов
2021г. Специална награда от Националния конкурс „Биньо Иванов“ за стихотворението „Поисках“

Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Лицата на насилието
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси