Някога зад гърба си имах криле, а сега имам богат житейски опит
Христос Воскресе,
Покрай празниците е време за лични колонки. Досега четяхте възгледите на Богданов за родното книгоиздаване. Сега, за първи и последен път, ще прочетете възгледите на Иван за родната литература.
Някога около тези дати преди 16 години започнах да разработвам Буквите. Идеята тогава беше нова и идеалистична – пространство, където новите автори да публикуват, общуват и се развиват.
Че нищо от това няма да сработи го разбрах още на втората година, когато се опитаха първо да откраднат сайта, а после да го разцепят. Нароиха се и множество имитации, но основното ми разочарование беше едно – авторите не искаха да се развиват литературно. Те искаха да си общуват, да пишат „отговор на отговор“, „повлияно от“ и прочие неща. Ако знаех с какво се захващам, никога нямаше да направя Буквите, но нямаше от къде да зная – Фейсбук още не съществуваше.
Сега вече Фейсбук го има, епохата на анонимното писане, скрити зад никове умря отдавна.
Пробвахме множество варианти да задържим някакво литературно ниво в сайта, но нито един не проработи за дълго време.
Затова официално, от няколко месеца, Буквите са затворени за самопубликуване и така ще остане вероятно занапред.
Не остана нито един от идеалите, с които започнах този сайта, за да продължа да се боря. Имаше времена, когато живеех в този сайт, когато гледах да реагирам моментално на всеки проблем и прочие подобни неща.
Резултатите от всичко това са известни – целия нет обяснява какъв крадец и измамник съм, нищо че 16 години си плащах всичко от джоба за този сайт и не ревях както конкуренцията – „дайте пари или ще затворим“.
Всъщност най-много ме боли от неблагодарността. Но това си е мой проблем.
Сега насоките са други. Продължаваме активна издателска дейност – тази година ще финансираме много книги, продължаваме с постоянните конкурси и с поддръжката на всички автори, които желаят да погледнат сериозно на писането си.
Имаме и други идеи, една от друга по-революционни. Знаете, че аз не се оплаквам – нито от пазара, нито от хората. Другите се оплакват от мен.
Прочетена от 1516
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.