Гайтани вежди, снага топола

Защо няма нужда повечето хора да четат?

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

Примирихме се, че сме различно богати, много трудно успяваме да се примирим, че сме различно умни (някои все още не успяват), но никога няма да се примирим, че сме различно образовани!

      Защо им  е на всички да четат?

Масово последните години се говори как хората не купуват книги, не четат, затъпяват само с телевизия и прочие познати клишета. Но не знам дали някой си е задавал въпроса - Дали е нужно всичко хора да четат книги?

Не сме изживели още идеите на социализма, където всички трябваше да бъдем „много  странно" и „все по странно" развити личности. И оня повик на Ленин - „Да се учим, да се учим, да се учим".

Истината, обаче, е съвсем различна. Нуждата от масово образование се ражда с индустриалната революция. Машините изискват обучени работници. Преди това хилядолетия хората са си живеели много добре неграмотни. И въпреки, че са били силно религиозни, много малко хора са чели Светото писание. Даже напротив, смятало се е че това е вредно и то не е за всяка глава. Всъщност най-големия грях на Мартин Лутер не са онези 95 тезиса за реформиране на църквата (които са написани на латински), а това че той превежда Библията на немски език и заедно с развитието на книгопечатането (Гутенберг съвсем наскоро е открил печатната преса) тя става достъпна на всички.

Нуждата от масово образование развива и масовото книгопечатане. В общи линии, двете са взаимосвързани.

Всичко върви добре, до 70-те години на 20 век и развитието на така нареченото „масово производство". Навлизат не само автоматизирани, но направо автоматични и роботизирани производствени линии. Производственият процес е разделен на отделни операции и нуждата от висококвалифицирани кадри (извън стандартните 3-5% инженерен и управленчески персонал) отпада. Нещо повече - образованието започва да пречи. Аз не съм специалист по трудова психология, но опитът, който имам, е показал, че хората трудно вършат работа, която е под нивото на образованието им. Само спомените ми от студентските бригади са достатъчни.

Накратко, ако сте се отегчили вече от дългото писане: По-голямата част от хората нямат нужда да четат. Четенето, развитието на ума им и кръгозора им, няма да доведат до никаква промяна на работното им място. Този извод, както и това, че 10% безработица е нужна за правилно функциониране на икономиката, ги приех много трудно.

Когато създадох Буквите, аз си мислех, че всички хора имат нужда от развитие и се опитвах да създам условия за това. Оказа се обаче, че много малка част от тях - прословутите 6-10% наистина имат такива нужди. Останалите си се чувстват добре така (както е известният принцип на Питър: Всеки израства до своята граница на некомпетентност).

Когато обсъждах с приятели тази колонка, те ме предупредиха, че ще бъда силно неразбран. Свикнал съм последните 17 години да е така и това не ме плаши. Но защо все пак я написах?

Защото групата интелигенти, които са се формирали по социалните мрежи, медии и прочие места надигат от години вой как изпростява нацията. Това е така и е напълно вярно. И е следствие не само на съзнателните усилия на държавата да има по-послушни поданици, а най-вече на икономическия модел. И докато той не се промени, няма да се появи нужда от четене и образование. Затова всякакви ударни акции като „Голямото четене" и прочие могат да въздействат на не повече от 5-10% от населението и като цяло са тотално харчене на пари.

Цялата тази ситуация породи следния проблем: Продукцията на „художествено-творческата интелигенция" стана ненужна. Това първи го усетиха поп и други подобни естрадни изпълнители, които ограничиха изпълненията си до клубно ниво, тъй като потребителската група, която има интерес към такъв продукт, е в общи линии с подобни размери.

Такова е положението във всички останали изкуства - за високо интелектуални продукти пазара е много свит. Това за жалост се разбира много трудно от повечето творци, които са на мнение, че държавата (или някой друг) трябва да дава пари, за да им осигури условия за творчество.

Но това ще го поясня в следващата колонка - Професия писател!

Прочетена от 990

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Лицата на насилието
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси