Гайтани вежди, снага топола

Психологически цени на книгите

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

Последният месец на няколко пъти ми се наложи да обяснявам как се формира цена на книга и какви психологически прагове има.

Формирането на цената на една книга е просто – себестойност + търговска отстъпка+реклама+данъци.

Повече по темата можете да прочетете в колонката „Цената на книгата“.

Би било идеално, ако можехме да си поставим произволна цена.

За съжаление, хората мислят ирационално и има специфични психологически планове.

Когато започвах този бизнес ми обясниха, че цената на един вестник, независимо от себестойността му, не може да бъде по-висока от цената на един хляб. И ако се огледате, вестниците не минават 2 лв.

При книгите е нещо подобно. Ако сте вече достатъчно известен и популярен и хората се избиват да си купуват вашата книга по премиерите, тогава цената ви е най-малкия проблем.

Но в повечето случаи това не е така и пазарът е силно ценовозависим. Най-добрите показатели за това е чаканията за редовните намаления на различните издателства.

Накратко – за една стихосбирка трудно могат да се вземат повече от 10 лв.

За един роман диапазонът е 12-15 лв. От друга страна, особено за прозата е хубаво цената да не е под 10 лв., защото такива книги се купуват масово за подарък и звучи някак несериозно да подариш нещо „толкова евтино“.

Това, обаче, от друга страна ограничава обема на книгите, които да издавате.

За стихосбирка препоръчваме 80-100 страници. По-малко прави книгата трудно лепима и сложна за докарване до продаваем вид. Над 100 страници поезия е трудна за възприемане. Издавали сме книги с поезия по 200-250 страници, но това има някакъв смисъл само за Събрани съчинения. Дори и да сте написали толкова стихотворения и да не можете да се разделите с нито едно от тях, все пак се замислете, че при четене на поезия хората се уморяват, това не е романче, а наситена със силни емоции книга. Стихосбирка с такава дебелина успешно се продава на цена 8-10 лв., която се приема от купувачите, а и остава достатъчно и за автора, и за покриване на разходите по разпространение.

При романите, изобщо при книгите с проза, но разкази се продават по-трудно, долната граница е 128 страници. Всички страници, за които говорим са страници от книга при формат 20х13 см – т.е. една нормална книга.

Горните граници са някъде 200-250 максимум, но при 250 при по-малък тираж рискувате да продавате на себестойност.

Ако не можете да се ограничавате при писането, то после се заемете сериозно с редактирането за вкарване на книгата в нужния обем.

Ако сърце не ви дава да премахнете дори една дума, то се обърнете към външен редактор, който ще гледа текста по-безпристрастно, тъй като няма да има тази емоционална връзка с него.

 

Разбира се, можете спокойно да напишете книга в произволен обем. В България се внесоха нови машини за издаване на книги, не е проблем да се издаде в едно тяло дори и 1800 страници. Какво ще правите с тази тухла е тема на съвсем отделен разговор.

Прочетена от 968

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси