За какво ти е тая работа, ако не e интересна? И партньорът ти непременно трябва да има чувство за хумор. Пък приятелите са за това - да те карат да се усмихваш. Децата ти какви деца са, ако не разсмиват гостите? Непознатите непременно трябва да са дружелюбни в автобуса. А вечер излизаш, само ако ти предложат нещо забавно за правене.
Целият ти живот се е превърнал в увеселително влакче – издигнал си удоволствието в култ и не почиташ особено всичко, което изисква някакви усилия. Труда толерираш дотолкова, доколкото е нещо временно, необходима стъпка към желаната утопична област от съществуването ти, в която правиш каквото ти харесва и си все сред хора, с които се чувстваш добре.
- Какво търсите? Да Ви препоръчам книга?
- Да. Търся роман. Ама да е с щастлив край!
Вече малцина четат тъжни истории. Не си сред тях. Избягваш тия познати с проблемите, щото ти развалят настроението. И онази приятелка, която е напълняла, я махаш от Фейса, щото ти напомня, че имаш килограми за сваляне и някак не те мотивира със самодоволната си физиономия. Пък и паласките не са красиви. Визуалните удоволствия са част от играта. На какво, ако не тъкмо на тях, разчита развлекателната индустрия?
Ти обаче си както двигател, така и жертва. Някакви хора се опитват да ти казват, че ако вече не си станал най-добрата версия на себе си, не си заслужаваш времето и вниманието. Защо да ти търпят гневните изблици примерно, когато толкова други са овладели мениджмънта на гнева? Да изкарваш хората от живота си и да бъдеш гонен от техните е напълно природосъобразно. С други думи, щом природата прави естествен подбор, защо аз, ти, той, тя да не си поиграем на Господ! Днес ти си в главната роля, утре – аз или някой от останалите. Важното е средата да бъде стриктно проконтролирана, за да не се допускат отклонения от линията на поведение.
Ако някога случайно ти стане твърде сладникаво преживяването и ти се догади от твърде многото удоволствия, постъпи по епикурейски – повърни и продължи да консумираш.
Прочетена от 1050
Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври?
Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително.
Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“.
Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г.
Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша!
Твоя,
Многоликата