Гайтани вежди, снага топола

За какво ти е тая работа, ако не e интересна? И партньорът ти непременно трябва да има чувство за хумор. Пък приятелите са за това - да те карат да се усмихваш. Децата ти какви деца са, ако не разсмиват гостите? Непознатите непременно трябва да са дружелюбни в автобуса. А вечер излизаш, само ако ти предложат нещо забавно за правене.

Целият ти живот се е превърнал в увеселително влакче – издигнал си удоволствието в култ и не почиташ особено всичко, което изисква някакви усилия. Труда толерираш дотолкова, доколкото е нещо временно, необходима стъпка към желаната утопична област от съществуването ти, в която правиш каквото ти харесва и си все сред хора, с които се чувстваш добре.

- Какво търсите? Да Ви препоръчам книга?

- Да. Търся роман. Ама да е с щастлив край!

Вече малцина четат тъжни истории. Не си сред тях. Избягваш тия познати с проблемите, щото ти развалят настроението. И онази приятелка, която е напълняла, я махаш от Фейса, щото ти напомня, че имаш килограми за сваляне и някак не те мотивира със самодоволната си физиономия. Пък и паласките не са красиви. Визуалните удоволствия са част от играта. На какво, ако не тъкмо на тях, разчита развлекателната индустрия?

Ти обаче си както двигател, така и жертва. Някакви хора се опитват да ти казват, че ако вече не си станал най-добрата версия на себе си, не си заслужаваш времето и вниманието. Защо да ти търпят гневните изблици примерно, когато толкова други са овладели мениджмънта на гнева? Да изкарваш хората от живота си и да бъдеш гонен от техните е напълно природосъобразно. С други думи, щом природата прави естествен подбор, защо аз, ти, той, тя да не си поиграем на Господ! Днес ти си в главната роля, утре – аз или някой от останалите. Важното е средата да бъде стриктно проконтролирана, за да не се допускат отклонения от линията на поведение.

Ако някога случайно ти стане твърде сладникаво преживяването и ти се догади от твърде многото удоволствия, постъпи по епикурейски – повърни и продължи да консумираш.

Прочетена от 1050

Биография
 Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври? Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително. Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“. Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г. Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша! Твоя, Многоликата
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Романтика 2025
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси