Гайтани вежди, снага топола

Когато питаш, какво искаш да ти се отговори

Поредица: ""

Здравейте, искате ли да ви попитам нещо! Да или не - не разбрах?
Мълчанието значи да, нали? По презумпция…  А за мен нещо да знаете искате ли? Пак не чувам… ама този път, за да има баланс, …  ще разбирам Не. (Ама ако някой все пак иска… ами нека се обади, или пише или каквото там му хрумне… пък аз ще отговоря … с Да или Не…
    Ами добре тогава, започвам.
    И така - аз съм Ани (по-лесно се помни) и ще споделя с вас нещо, което отдавна ме мъчи. И не
само мене навярно.
    Да (или Не) - това е най-краткият отговор, който бихме могли да дадем или получим на въпрос,
зададен към нас или от нас. Категоричен и безкомпромисен. Без излишни обяснения. Различни въпроси получаваме десетки пъти на ден, през целия си живот. Но рядко отговаряме само с една сричка. По-скоро даваме обстойни обяснения в минало несвършено или бъдеще неопределено време, а ти иди се сещай какво е искал да каже автора…  
    Какво се крие зад отговорите Да и Не? Можем ли да отговорим кратко и честно само с Да или
Не? Какво ни ръководи в избора на един от двата отговора? Винаги ли Да, означава Да и Не означава Не? Защо понякога отговаряме с Не, когато цялата ни същност крещи Да? И обратно - защо казваме Да, когато отвътре напира Не? Какво ни спира да кажем това, което мислим и чувстваме? И дали е правилно да сменим единия с другия отговор?
    А когато ти питаш - какво искаш да ти се отговори? Да, криещо Не, или честно Не? Какво би
оценил повече?
    Ще си помислите - голяма работа, на кого му пука. Ами на мене. И затова сега пиша тука…. Да
споделя. Не да ви кажа как да отговаряте - с Да или Не (а и всъщност не знам въпросите, на които не знаете как да отговорите), а на кого всъщност отговаряте - на себе си или на другия… Малко не се доразбра… затова ще започна по-отдалеч.
    Не поставям въпроса за това какво да се отговори, за да се разреши дадена дилема ( дилеми с
дълги отговори да искаш само…) А за това как да се отговори - и то само с Да или Не. Защото отговор от няколко листа не е отговор, а тема за дисертация “Защо не искам да ти отговоря честно”. Стигнахме до същината - можеш ли да отговориш честно само с Да и Не?
    Помните Шекспир, нали, тоя дето го учихме в училище и май нищо друго не запомнихме от онова време, освен Ромео и Жулиета (защото бяхме на около тяхната възраст и това между тях ни вълнуваше…) Въпроси като “да бъда или да не бъда” още не съществуваха на дневен ред. Докато дойде време да осмислим Хамлетовата дилема мина много време, нали. Но въпросът “ да бъдеш или да не бъдеш” като смисъл на съществуването на Човека телом и духом (както е описан от Шекспир в монолога на Хамлет) не е на дневен ред тук . По-скоро се спирам на този въпрос като дилема да избереш правилното решение за себе си. Защото проблемът за правилния избор виси над нас във всяка една секунда. Сложно е да решаваш  хамлетовската дилема във всеки един миг. И още по-сложено да бъдеш отговорен и за житейските дилеми на тези, които те молят да им отговориш или по някакъв начин зависят от теб, т.е. от твоите лични решения. Та за това ми е въпросът - как вземаме решенията си за себе си - честно, в името на нашето лично добро, без компромиси и отлагания, заради някого и нещо? И от това, как ги вземаме за самите себе си, зависи и  как отговаряме на въпросите към нас изискващи нашето отношение по съответния въпрос - честно, недвусмислено(в наша полза) или обратното - жертвоготовно (в наш минус). Ето от това според мен зависи едно сричковия отговор Да или Не. Къде се поставяме в йерархията на взаимообвързаността ни - аз ли съм първия ми приоритет или някой друг (семейство и т.н.)? Тук идва и отговорът на горния ми въпрос. Ако аз съм първа в списъка ми с приоритети , то всичко, което касае моето добруване е с отговор Да. Другото е след мен. И тогава отговорът Не на въпрос, който би изместил моето добруване на втори план е правилният, честния (спрямо мен самата) и не търпи обжалване. Но… (винаги има, но…) можем ли го това? Особено ние майките (родителите) и то когато става въпрос точно за децата ни. Колко пъти казваме Да, когато тялото ни крещи “не мога повече… изморено съм”. Или на шефовете ни… от страх да не загубим работата си. Примери  колкото искате… Не говоря за себераздаване и всеотдайност по здравословни причини - там жертвоготовността е достойна за уважение. Говоря за приоритетите в личния ни живот и имаме ли смелостта да ги отстояваме безусловно, недвусмислено, честно в името на собственото ни добруване,  ясно с едно Да или Не.
    Разбрахте ли ме? Да или не?

Прочетена от 1511

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Песента на махалото
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси