Действията, които извършваме автоматично, по силата на навик, надвишават многократно тези, които обмисляме. В този смисъл съвсем не е пресилено да кажем, че човек е много повече съвкупност от навиците си, отколкото от изборите си. Трябва да направим една уговорка обаче – навиците също могат да бъдат избирани и променяни.
Колко усилия на волята са нужни да откажем цигарите? Представете си какво ще ни коства тогава да променим навиците си в няколко различни сфери от живота си. За да бъдат измененията трайни, първото важно условие е да не променяме няколко свои привички едновременно. Ако смятаме, че е възможно да ставаме рано, да пием повече вода, да спортуваме, да се храним здравословно и да прекарваме повече време със семейството си още от утре, прави сме. Но ако искаме всяко от тези действия да се автоматизира и да не черпи от ресурса на волята ни (да, това също е ресурс, които може да привърши), трябва да въвеждаме промените поетапно.
Колко смелост е нужна за първата крачка? Не повече отколкото е нужна за едно влюбване. Събитията, които ни тласкат към промяна, по интензивност на изживяването приличат точно на влюбване. Не винаги са с положителен знак обаче. Често стимулът ни да променим хранителните си навици е болест, причината да спрем да пием е инцидент на пътя, желанието да учим е породено от трайна безработица и живот в лишения. Не е необходимо обаче да чакаме пречистващата сила на страданието да стане фактор в съществуването ни, за да направим крачка напред. Нека просто се влюбим. В себе си.
Човекът, който се обича, има силата и смелостта да се променя. Понякога реорганизацията на навици и приоритети ни печели съюзници, друг път става повод да се разделим с близки. Едно е сигурно обаче – промяната е любов към себе си и е задължително условие, за да постигнем хармония – вътре в нас и с околния свят.
Прочетена от 985
Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври?
Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително.
Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“.
Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г.
Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша!
Твоя,
Многоликата