Гайтани вежди, снага топола

СИЛАТА И СМЕЛОСТТА ДА СЕ ПРОМЕНЯМЕ

Богдана Калъчева

Поредица: "Първата чернова"

Действията, които извършваме автоматично, по силата на навик, надвишават многократно тези, които обмисляме. В този смисъл съвсем не е пресилено да кажем, че човек е много повече съвкупност от навиците си, отколкото от изборите си. Трябва да направим една уговорка обаче – навиците също могат да бъдат избирани и променяни.

Колко усилия на волята са нужни да откажем цигарите? Представете си какво ще ни коства тогава да променим навиците си в няколко различни сфери от живота си. За да бъдат измененията трайни, първото важно условие е да не променяме няколко свои привички едновременно. Ако смятаме, че е възможно да ставаме рано, да пием повече вода, да спортуваме, да се храним здравословно и да прекарваме повече време със семейството си още от утре, прави сме. Но ако искаме всяко от тези действия да се автоматизира и да не черпи от ресурса на волята ни (да, това също е ресурс, които може да привърши), трябва да въвеждаме промените поетапно.

Колко смелост е нужна за първата крачка? Не повече отколкото е нужна за едно влюбване. Събитията, които ни тласкат към промяна, по интензивност на изживяването приличат точно на влюбване. Не винаги са с положителен знак обаче. Често стимулът ни да променим хранителните си навици е болест, причината да спрем да пием е инцидент на пътя, желанието да учим е породено от трайна безработица и живот в лишения. Не е необходимо обаче да чакаме пречистващата сила на страданието да стане фактор в съществуването ни, за да направим крачка напред. Нека просто се влюбим. В себе си.

Човекът, който се обича, има силата и смелостта да се променя. Понякога реорганизацията на навици и приоритети ни печели съюзници, друг път става повод да се разделим с близки. Едно е сигурно обаче – промяната е любов към себе си и е задължително условие, за да постигнем хармония – вътре в нас и с околния свят.

Прочетена от 985

Биография
 Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври? Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително. Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“. Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г. Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша! Твоя, Многоликата
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Азбука на Любовта
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси