Гайтани вежди, снага топола

Кога бех малка чеках Дедо Мраз (нали едно време така го думаха и он идеше на 31 декември срещу 1 януари) цела нощ. Подпирах се около елхата цела вечер, докато не заспа и наште не ме занесат на леглото. А заранта миришеше на меденки с канела и зеленина от елхата. И я рипах, и бръже тичах да видим верно ли има и за мене подарък. И се питах как Дедо Мраз улаза, като немаме комин. Нали живеех у блок. Ама, наште ми думаха, че там, къде нема комини, улаза през терасата. Абе много е добър у таа си дейнос, кога требва да остави подаръците.

Знаете ли, че вервах у Дедо Мраз може би до четвръти клас. Много дълго вервах и знаех, че от декември почват чудесата и иде новогодишната магия. А като натрупаше оня големия снег, кой съга го нема вече, фащахме шейните и близо 50 деца лудувахме навънка. А Нова година идеше и ние броехме дните.

И моя син верваше у Дедо Коледа дълги години и кога го гледах у тия големи околени очи, видвах магията, струеща оттам. И да ви кажем честно, си мислим, че това е чудото на Коледата. Таа магия и трепет у малките блестящи като звезди детски очи, кои чекат с умиление белобрадия дедо да дойде с шейната и еленьете и да им остави подаръка, написан у писмото до него.

А ти гледаш тиа очи по Коледа и ревеш, ревеш що видиш колко са живи, чисти, безгрижни и истински, и сакаш и твойте очи да са такиви. Очите на твоето дете, очите на сички деца блестат като коледните лампички на елхата и чудото либоф слиза на землята и се спотайва и у твоето сръце, и у моето сръце. И я почвам да ревем.

Често ревем по Коледа, даже сека годин. Ревем, що сълзите самички текат като реки из тиа мои очи, кои са сбрали много обич и мъка през целата годин. А съга по Коледа се усмихват и от душата ми почва да блести нова надежда за по-убава идваща година.

Съга моето момче е големо, но аз още вервам у Дедо Коледа и па че плачем на Коледа, оти усещам това чудо. Оно вече се буди у моята душа. Оти е там още откак съм била мънинка. И пак че молим Бога за здраве на сите ора. Да станат тиа ора по-добри, и я да съм по-добра и да прощавам повече, оти толко мъка има на тоа свет. А само, ако посакаме можеме да бъдеме по-добри и по-човечни. Оти на таа земля човек с човека живее…..

СБогом! И да дойде и вашто чудо на Коледа!

 

Прочетена от 719

Биография
Казвам се Татяна Николова. Имам щастието да имам два родни града, на две реки – Волгоград и Видин. Родена съм в Русия, в не толкова далечната 1983 година. Чакано и желано дете. И вероятно никак не е странно, че съм водна зодия – Риби. Две реки, вода, риби……Живея във Видин и всеки ден съзерцавам водите на вечния Дунав.Майка ми споделя, че е обожавала произведенията на А. С. Пушкин и най-вече „Евгений Онегин”. Така е дошло и името ми – Татяна. Майка ми е романтична мечтателка, такава съм и аз.От малка обичам да рисувам. Първите по-сериозни опити направих едва след 35 – годишна възраст, когато се появиха и моите картини. Не спрях да реализирам мечтите от детството. Ах, как исках да пиша стихове! Ала римите не ми се получаваха….. Но……През лятото на 2020 година съвсем неочаквано за мен написах първото стихотворение. Как? Просто седях и мислех колко често децата искат да пораснат и пропускат много игри и щастливи детски моменти. Такава бях и аз. Исках да съм голяма. И детството мина покрай мен. Първото ми стихотворение беше плах опит да изразя болката и желанието да съм пак малка. Поне на 16 години. И оттогава пиша, пиша, пиша…. Всеки ден в душата ми се раждат по няколко стихотворения. Записвам всяка мисъл. Започнах да публикувам в социалните мрежи и така се появиха моите читатели. Вече имам собствена група с мои стихове и последователи, които споделят, че с удоволствие четат поезията ми.А аз просто повярвах, че мога да дам живот на мечтите си и се получи……
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Песента на махалото
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси