Не съм писал досега надгробно слово.
Дори и на гроба на майка мълчах.
Не знам какво се казва в подобни случаи.
Вчера от нас си отиде една самодива. Много добър човек, красива млада жена и много талантлив автор.
Имаше удивителни зелени очи. "Самодивски са, нали съм родена на Еньовден!"
С нея се запознахме покрай първия конкурс за любовни романи.
Тя се състезава самоотвержено докрай, но беше шеста, при условие че печелеха само пет автора. Но беше събрала 1000 гласа и реших да ѝ дам шанс. Не сгреших.
Първият ѝ роман “Ти ме спаси” разглежда интересния проблем може ли една жена да обича двама мъже. Прочетете романа, отговорът е интересен.
Помня как направихме премиера в Ритуалната зала и как аз всеки момент си мислех, че ще излезе някоя булка отнякъде. Залата беше претъпкана, книгите, които донесох, свършиха бързо и аз се върнах в София със заявка за поне още толкова.
Втората книга издадохме две години по-късно. В нея тя разказваше как приятелството се запазва през годините и как човек би направил всичко за хората около себе си.
Ритуалната зала беше по-празна, вече беше дошъл Ковидът, но въодушевлението беше същото.
Работехме по третата книга, по една много тежка тема - за Аушвиц, когато тежката болест, с която се бореше няколко години, прекрати живота ѝ.
Разправят, че самодивите не умират. Надявам се да има друга, по-важна мисия, за която са я привикали, защото тук остави всичко недовършено.
Светъл ти път в небето, Петя! И пиши. Пиши там горе, момиче.
"Аз съм дъщеря на вятъра, възпитаничка на слънцето и роднина на водата. Вятърът ме е научил да се рея високо над земята и дребните проблеми, за което съм му изключително благодарна. Слънцето ме е възпитало да излъчвам топлина и да озарявам мрачните хора. Водата пък е допринесла за чистото ми и невинно излъчване, въпреки възрастта. Защото водата облагородява и помни. Помни теб, помни него, помни всичко и всеки."
Петя Димитрова
П.С. това е последното интервю, което заснехме с нея. Аз кашлях през цялото време, прекъсвахме записа, презаснемахме, а тя вместо да нервничи, се притесняваше за мен.
Такъв човек си замина от нас!
Прочетена от 1759
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.