Привет, драги читателю! Знаеш ли, днес реших да ти дам няколко съвета, ако случайно попътният ти вятър те задуха из моя край. Защото, ако трябва да бъдем честни, положението е „майка плаче – грамофон свири” и аз като горда представителка на Северозападната част от милата ни Родина, съм тук, винаги готова да помогна и на драго сърце ще ти дам няколко съвета. Не, не се плаши предварително, няма как да си подготвен за това, което можеш да чуеш или видиш тук. Да започваме!
Така, първо, предполага се, че ще ти се наложи да се движиш по пътищата ни, затова ела с танк или поне с някакъв суперяк и мегамощен джип, който разбира се, си готов да предадеш в някой пункт за вторични суровини. Дано като малък си обичал да играеш тетрис, горе – долу – същото е. Северозападът е толкова красив, че дори можеш да видиш посадени цветя на пътя. Имам предвид НА ПЪТЯ, в някоя дупка, например. Или картофи, или борче. Но, поне няма да се оплакваш от камъни в бъбреците. Само, моля те, посети зъболекаря си, да ти оправи изпадналите пломби. Мерси!
Второ. Вземи си преводач. Оти, нема къ а са разбереме, а пъ ако ми миекаш, ич неа къ да стане. Я, нема а са праа на големо добрутро пред ората, оти они не знаат къ са прикаа твръдо. Он а дошъл от некъде си у мойто село, я ша му угаждам. Баба му, едно време, само на правилен български а приказвала, я, беги от тука.
Трето. Хората в Северозапада са гостоприемни. Не им противоречи! Пример: Поканен си на кафе. (леле, за пръв път виждам как се пише „вино” с 4 правописни грешки) 16 часа следобяд е. Оп, ракиено време. Искаш, не искаш, сядаш на масата и се почва – ракии, салати, кисело зеле, второ – месце от прасенцето, пръжки, винце, кюфтенце, каквото има. И не, няма как да откажеш, ще обидиш домакина. Бъди добър гост, драги читателю и ще бъдеш възнаграден минимум с кора яйца и няколко буркана домашни лютеничка и компот, за из път, да си имаш. Нали, с тези пътища, не е изключено, да не стигнеш до никъде.
По този повод се сещам – съвет номер четири. Българите по северозападните земи могат да пият, трябва да пият. Ако ти не държиш на алкохол, по – добре не идвай. Шегувам се де, ти як българин ли си или какво? Няма да те бутнат 2 кофи вино и половинка ракия, я! Там, алкохола е цяло изкуство, от плода в градината до бъчвата в мазето. Не е лесно и трябва „Работа, работа, работа!”, да може после да влиза с удоволствие и мярка! Ха,ха!
Последно, но не по важност. Хич, няма да е зле, да умееш едно- две бойни изкуства или поне да си минал курс по самоотбрана, защото, че са добри – добри са, че са гостоприемни – гостоприемни са, обаче, не се знае, може да попаднаеш на неправилно място в неправилно време и без да искаш да засегнеш някой първороден патриот, относно милия му Северозапад... ии трябва са си подготвен. Лоша дума за моя край не се и помисля! Пу, пу! Това, пътища, здравеопазване, безработица, образование, не се броят. Все пак, Северозапада е в България!
Сега, драги читателю имам една молба. Аз ти дадох съвет как да оцелееш, а ти ела да оцеляваш. Въпреки дебнещите опасности Северозападна България е едно красиво, топло кътче, което заслужава да бъде дестинация във всяко пътуване. Прежали колата и махмурлука и заповядай! Няма да останеш разочарован и трезвен! А, и вече си наясно как да оцелееш. Чакам те на „кафенце” (с мезенце)
Прочетена от 1488