Здравейте, мили ора. Днеска че ви пишем за рождениа ден.
Сички знаете, че на 1 януари отвааме у новата гОдин. А за мене новата гОдин започва от 20 февруари, оти тогава съм родена и тогава календара почва да отброява дните от другата ми една гОдин на остареване.
И понеже ютре е време да остареем, ми се сака да поговора за най-личните празници – дните, у кои сме рОдени.
Кога се рОди един човек, сички ора - близки и познати, пиат и празнуват поне неколко дена, особено бащата на бебето (що пиат толко много, я не знам). Определено празника е голем, оти на бел свет е дошла още една душа, коя че сторва добрини на ората (или поне ни се сака да е така). И оттук натам на таа дата сека гОдин се опъва софрата.
Честно да ви кажем много си е убаво да си празнуваме чрд-то, докато стигнем четирестака, а после май забраваме на колко сме. Поне мене като ме питат на колко гОдин съм, я почвам да сметам коя гОдин сме съга и коя съм родена. Па, ги извадим една от друга, па видим, че скоро иде четиресе, а ми се сака да съм на осемнайсе. Па, пинем две-три рикии за успокоение.
Иначе си е убаво да имаш рожден ден и да се сетат много ора за тебе. Един, че те поздрАви от сръце, друг само че отбие номера. Ама ти си щастлив, оти това си е твоа ден. И си мислиш у акъло кво си свършил досъга и пропущил ли си нещо. И ти е едно мило и арно. Звънат и пишат толко много ора, че имаш чуството, че си у вълшебен свет. А като отвориш Очи на другиа ден, ти се ще да си по-млат, ама нема… Нема ка да врънеш миналото и гОдините обратно.
Ако не си поръчАл торта, то непременно некой, кой те обича че се сети за тебе и че ти подари една специално напраена за тебе. Момента кога дуаш свещите и си намисляш желанието, за малко си викаш: „Ех, да бе по-млат!” или пък „Ех, да бех по-голема да си прайм кво си сакам!”, ама веднъга си помисляш: „Ааа, не ми е това желанието и си пожелаваш неща кои много ти се е сакало да ти се случат у живота. А кога много сакаш нещо, то непременно че дойде. Така че на 20.02 че пожелавам смело, оти това е моя вълшебен ден. И от тоа ден започва моята нова гОдин.
Смело моем да кажем, че един от най-убавите ни дни у живота, това е деня, у кой сме се родили. На тоа ден стават чудеса, а ние се чустваме благи и убави.
Мили ора, радвайте се кога имате рожден ден и почитайте тоа ден, ка почитате сички празници,що това си е вашиа ден.
А съга СБогом, ама че ви турим един стих за моа рожден ден.
Честит МОЙ рожден ден!
Сака ми се да ударим 19,
нема ка, че турим още 20,
даже свЕщите си да сменя,
гОдините се че са така!
Равносметка днеска прайм -
даже възрастта да си забрайм,
че се ширим в таа кожа,
да съм млада пак не може.
Бръчките че си броим,
с пудра, че ги напоим,
фондьтен че им притурам,
джуките че нарисувам.
И килата са отгоре,
сека гОдин с тех се борим,
друго си е да си апваш,
вместо гладен да позяпваш.
Емоциите ми се шашават,
смеят се, а после плачат,
щуро ми е у главата,
все си търся тъй белята.
Рими секи ден изписвам,
с думите добро курдисвам,
и със мишка у ръка,
из фейса ми е веселба.
Сака ми се да съм млада,
ама вече остарявам,
поне душата ми е птица,
чувства се като девица.
Орисвам са да съм щастлива,
дива, луда и игрива,
да любим ората с душа,
здраве крепко да дръжа.
Татяна Николова
Айде със здраве.
Прочетена от 709
Казвам се Татяна Николова. Имам щастието да имам два родни града, на две реки – Волгоград и Видин. Родена съм в Русия, в не толкова далечната 1983 година. Чакано и желано дете. И вероятно никак не е странно, че съм водна зодия – Риби. Две реки, вода, риби……Живея във Видин и всеки ден съзерцавам водите на вечния Дунав.Майка ми споделя, че е обожавала произведенията на А. С. Пушкин и най-вече „Евгений Онегин”. Така е дошло и името ми – Татяна. Майка ми е романтична мечтателка, такава съм и аз.От малка обичам да рисувам. Първите по-сериозни опити направих едва след 35 – годишна възраст, когато се появиха и моите картини. Не спрях да реализирам мечтите от детството. Ах, как исках да пиша стихове! Ала римите не ми се получаваха….. Но……През лятото на 2020 година съвсем неочаквано за мен написах първото стихотворение. Как? Просто седях и мислех колко често децата искат да пораснат и пропускат много игри и щастливи детски моменти. Такава бях и аз. Исках да съм голяма. И детството мина покрай мен. Първото ми стихотворение беше плах опит да изразя болката и желанието да съм пак малка. Поне на 16 години. И оттогава пиша, пиша, пиша…. Всеки ден в душата ми се раждат по няколко стихотворения. Записвам всяка мисъл. Започнах да публикувам в социалните мрежи и така се появиха моите читатели. Вече имам собствена група с мои стихове и последователи, които споделят, че с удоволствие четат поезията ми.А аз просто повярвах, че мога да дам живот на мечтите си и се получи……