Едва ли има четящи хора, които да робуват на някакви класации, от типа „100 задължителни книги“ или „50 книги, които всеки трябва да има и прочете“. Въпреки това смятам, че има няколко класики, които всеки запален читател трябва да прочете, защото те не случайно се наричат класики. С времето са извоювали своето почетно място в света на литературата, освен това разказват наистина много интересни и красиви истории.
Лично за мен следващите 10 книги са именно тези, които най-силно са ми повлияли, като читател, творец и жена. Именно от тях научих какво е гордост, какво е любов, какво е саможертва в името на истинската любов и най-вече – какво е възпитание и обноски, нещо, което в днешно време за съжаление все по-рядко се среща, а ако случайно присъства в нечий характер, то се смята за слабост. Странно, нали?
Ако все още не сте прочели тези книги, сега е моментът, повярвайте ми, няма да съжалявате.
„И аз лесно бих простила неговата гордост, ако той не беше засегнал моята!“
"Никакъв огън, никаква сила не може да унищожи онова, което човек скатава в бленуващото си сърце."
"Великият смисъл на живота ми е той. Ако всичко друго загине, а той остане, аз пак бих продължавала да съществувам. Ако пък всичко друго остане, а той загине, вселената би станала страхотно чужда за мен и сякаш не бих била съставна част от нея."
„Често си мисля колко несправедливо понякога се разпределя щастието в живота.“
„Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.“
„Човекът, в когото можеш да се влюбиш, рядко се появява тогава, когато си готов да го обикнеш.“
„Има думи, които не казват нищо – така бърбореше сега Батшеба; а има мълчание, което казва много – такова бе мълчанието на Габриел.“
"Жените са толкова твърди и издръжливи, колкото мъжете не могат и да си представят. Да, винаги съм смятал така, въпреки че от малък ми втълпяват, че жените са слаби, нежни и чувствени създания."
"Ако има съвест, той ще страда за грешката си. Това ще бъде наказание - както и затворът."
“Днес хората знаят цената на всичко, но не умеят да измерват истинската стойност.”
Прочетена от 802
Казвам се Елена Исаева. По образование съм геолог, но по душа съм не толкова здраво стъпила на земята - мечтател и писател на поезия, предимно любовна. Зодия Дева съм, но честно казано няма много невинни неща в мен. Живея в света на книгите, а той е уникален, шарен и изпълнен с различни предизвикателства всеки ден. Понякога така се увличам в тях, че забравям за заобикалящия ме свят. Чувствителна съм по природа и вярвам в доброто у хората, както и в чудесата. В мен бушува палитра от емоции, които понякога се разбират, а понякога ме разкъсват отвътре. Мечтата ми е да насоча цялата тази емоционалност в писането и да създам нещо, което ще трогне хората, нещо, което ще ги накара да изживеят дълбоко скритите си емоции и пориви. Пиша от доста време, но едва сега придобих смелост да споделя творчеството си. Дано и светът е готов за него. Чрез писането изразявам себе си, своите радости и болки, своите мечти и най-съкровени копнежи.
Първите ми две стихотворения се появиха в Алманах „Моето синьо лято 2020“. След това стигнах до 4-то място по брой гласове на публиката в конкурса „Любовта на края на кабела“ и накрая, най-щастливият ми литературен момент, беше спечелването на Националната литературна награда „Бианка Габровска“ 2021 – Награда на публиката.
Искам да оставя своята следа в литературния свят.