Всяка нова година я започвам с разходи… и я завършвам с още повече разходи. То не са рождени дни, не са именни дни, не са новогодишни, великденски, абитуриентски, коледни празници. А ако и някой познат вземе, че се ожени или разведе (което понякога също е празник)…. то кажи речи трябва да работиш само за подаръци.
И сега честно… за какво са тия глезотии - подаръци. На кой му трябват? И защо трябва да се харчим за неща, дето първо - не знаем дали ще се харесат, второ - не знаем дали изобщо ще ги отворят и трето…. Ама не е ли така?
Та сега си седя и си мисля… наближава рождения ми ден. Но преди това е на майка ми. Ами тя е възрастна, естествено де, по-възрастна е от мен. Искам да кажа… че едва ли ще се зарадва на стандартните подаръци - кухненски съдове, лакове за нокти, парфюми, и т.н. женски глезотии. Обича книги, ама си ги взема от библиотеката. Дрехи… не че не и трябва още една блуза, ама вече няма място в гардероба имам в предвид. ТА! Вечния въпрос - какво да й купя?
Спомням си преди няколко години й купих много хубав слоукукър - да си готви здравословно. Татко ми почина отдавна и тя си е самичка, та да и е лесно, приятно и здравословно. Тя го оцени, разбира се, но… май не е готвила в него още.
- То за един човек какво да готвя, мама? - беше оправданието й.
Следващата година й подарих блендер, да си прави смути - здравословно, лесно, бързо… че със зъбите не беше много добре.
Зарадвах се, защото знаех, че харесва този на комшийката й. Сега и тя ще се похвали, че го има. Да, ама… май само веднъж пи смути, и то аз като й го направих – предпочитала да си хапва плодовете, не да ги пие. После купих таблет, че да може да се виждаме, не само да се чуваме. Е, него го ползваше по-често. Добре че й показах как да си ползва ФБ, че да се събират с другите баби в нета, когато вън е студено. Но откакто й купих смарт телефон с интернет и таблета хвана паяжини.
Та така де, сага пак стоя и си мисля какво да й взема .
Мисля си и за мене. Какво аз искам. И дали изобщо искам нещо. Не че не харесвам подаръци.
О, много ги харесвам, но да му се не види, защо толкова рядко ми подаряват неща дето да ги харесам? Питат ме децата и роднините "Какво искаш за подарък" (то сега нали ми е юбилей и искали да е нещо запомнящо се) Добре де, аз искам нова кола, ама можете ли? Е, в кръга не шегата е. Но все пак… Ако ще ме питат, то тогава какъв подарък ще е. То подаръка за мен не е само предмета, който си избрал. То е вниманието, изненадата, самото подаряване, ако щете. Не е само "А, заповядай, нали искаше смартуоч" Е, да исках… ама то не знаеш ли поверието, че часовник не се подарява? Откъде да знаеш… То и аз не знаех, ама прочетох някъде.
Та да направиш подарък си е баш трудно. То и поверията трябва да знаеш… Пък и артист да си, че този, който чака подаръка си, да не разбере когато се опитваш да отгатнеш какво иска за подарък. Пък време да обиколиш поне два пъти магазините… пък и пари… И ако имаш късмета да улучиш вкуса, ще получиш едно "О, колко мило! Благодаря!“ И ще сложат настрани подаръка ти (може би завинаги) и ще почнат да разопаковат следващия.
А, да, и опаковането е важно. Спомням си (никога няма да го забравя) бях млада и на един от рождените си дни получавам огромен пакет обвит с прекрасна хартия под формата на бонбон. (а бе на бонбон бонбон подарява ли се? Ама нейсе) та започнах да отварям този бонбон. Вътре в кутията друга кутия. Пак опакована. Късам хартията и… вътре пак кутия и пак опакована. И така като матрьошките - кутия в кутия, докато достигнах до размер 5см-5см… пак опакован. И в нея… най-после подаръкът… не, не пръстен… бонбон! По-скоро лукче… (ако си ги спомняте) Е, не че и аз не бях люта като лукче… Та мисълта ми беше за опаковката - на този подарък май опаковката му беше много по-скъпа. Ама, нали луди-млади… смяхме се. Ако сега ми го направят… ще видят те как люти лукчето.
Та това, което продължавам да си мисля е - подарък или изненада? Подаръкът, колкото и голям и скъп да е ако не е поднесен с внимание, любов и усмивка - не струва. Личи си и когато отбиваш номера с неупотребяема вещ. А парите? Те подарък ли са? Биха били в конкретен случай, ако са поискани вместо подарък. Иначе са знак за неуважение. А дали? Аз бих била по-доволна от 10лв в плик, отколкото от готварска книга (мразя да готвя!) например… Но бих предпочела стих или саморъчно направена картичка пред пари или тостер.
Та да се върна пак на проблема ми. Мисля че реших - ще подаря на майка ми екскурзия. Тя обожава да пътува. Мислех също и спа-процедури, но на първото по-ще се зарадва. Реших.
А за мен… близките ми продължават да ме измъчват с въпросите си. Ами съберете пари и ми купете кола. Ха-Ха. Знам, че не става. Тогава искам…. А, де? Абе просто ме прегърнете с обич и ми пожелайте здраве! Не струва пари, но за мен е безценно!
Прочетена от 558