Гайтани вежди, снага топола

Аз съм жената, която съм, благодарение на всички онези жени, чиято кръв тече в жилите ми. Не, тук не става въпрос за родолюбие и не следват обяснения какво ме прави горда българка и пазителка на рода и корените. На 8 март изпитвам непреодолимото желание да разкажа за чисто човешкия пример на жените, в чието обкръжение съм израснала.

Ясно помня баба си, майката на моя баща, която ми обясняваше, че ревността и завистта между децата нямат място в едно семейство. За възрастните сме като пръстите на ръката – който и да се удари, болката е еднаква. Същата тази жена ме учеше с делата си, че любовта към децата е безусловна. До тях сме, за да им помогнем да станат, когато са паднали, а не да ги корим за невниманието. Любов в най-чистата форма.

Не съм забравила и другата си баба, която през цялото време, в което я познавах, беше прикована на легло. Трудно ми беше да си я представя млада и пълна с енергия – как тича по петите на майка ми или върви гордо наперена до красивия ми дядо. През всички години, в които светът ѝ беше ясно очертан от рамката на прозореца, тя не си позволи гласно да се вайка и самосъжалява. Напротив, радваше се на врабчетата, за кратко кацнали на перваза, и на няколкото клончета, които се разлистваха току пред стъклото напролет. Тя ме научи на благодарност и смирение.

Най-отчетливо обаче се разпознавам като продължение на майка си – онази горда жена, за която беше въпрос на чест да се справи с всичко. И успяваше. Еднакво добре промиваше раните на двете си момчета и връзваше панделки на момичето си. Работеше, грижеше се за себе си и за семейството. Тя ми показа, че усещането за дом не идва от лукса и отсъствието на лишения, а от присъствието на силна женска енергия, която допълва мъжката, за да се поставят основите на нещо, което далеч минава физическите измерения. Майка ми е човекът, който утвърди вярата ми, че да бъдеш жена е предизвикателство, отговорност, но и благословия.

Какво ни остава, скъпи дами, освен да имаме мъдростта да не забравяме уроците и търпението да следваме примерите? Отговорът ми е следният: всяка от нас е потомка, но и пионер. Нека създаваме прецеденти и оставяме след себе си своите интерпретации на казуса „Какво е да бъдеш жена“.

 

Прочетена от 820

Биография
 Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври? Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително. Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“. Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г. Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша! Твоя, Многоликата
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Без(д)умие
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси