Много пъти сме чували, че мълчанието е злато, нали? Чували сме, ама … де да беше истина. Колко ли богати хора щеше да има… или бедни…
Но аз се питам: “Е добре де, нали монетата винаги има две страни. То тогава говоренето какво е?”. Ако мълчанието има цена (злато), то обратното - говоренето няма. (Сигурно затова всички говорят, викат, дори без да се изслушват) Искам да кажа, че не струва нищо. Особено това – бръщолевенето, колкото да кажеш нещо. Или това – мърморенето, колкото да опонираш на някого, макар и без смислени аргументи. Или това - с часове да дърдориш неща, които нямат връзка помежду си ( а и с главния мозък навярно). Словоизлеяния и то на висок тон, от които те заболява глава, повдига ти се и ти си иска да затвориш тази уста, както се затваря чекмедже. Има такова “говорене” и какво иска да каже то? Наистина не струва и грош. Нула. Да, има такова говорене - гръмогласния убиец. Тогава мечтаеш за мълчание…
А мълчането, дето е златно… Колко да е златно това мълчание? И какво иска да каже този, който мълчи? И дали изобщо иска да каже нещо? Сила ли е мълчанието или безсилие? Сила да стаиш всичко в себе си, за да не предизвикаш лавина от яростни думи? Или обратното - безсилие. Безсилие да изречеш компетентно мнение и позиция . Или безразличие – просто… “кой си ти, че да те удостоя с великите си думи”. Или отегчение – “омръзна ми да се занимавам с теб”. Или отсъствие… отчуждение… бягство. Тихият убиец. И тогава ти се иска да ти тарталясват пък макар и глупости без връзка с главния.
Не искам злато… искам само 5 лева, за да купя катинар за чекмеджето.
Майтап бе, Уили.
Просто махалото на часовника се движи наляво и надясно, но два пъти повече стои в средно положение. Там е баланса и покоя. Между бръщолевенето и мълчанието.
Прочетена от 488