Гайтани вежди, снага топола

Влизам в категорията на нарочените за опасни жени - онези, които не се притесняват да си казват годините. Не само че не се смущавам, даже нескромно се хваля, когато дойде време да прибавя още към личния си актив. Именно така виждам отминалите години -  натрупани (под формата на знания, умения и опит) ресурси. Що се отнася до четенето, ето какво проумях.

Да се оправдавам какво и как чета ли? Вече не. Не се извинявам за книгите, които започвам. Нито за тези, които не довършвам или пък никога не съм захващала. За полигамията си по отношение на четивата пък съвсем спрях да давам отчет (да, обикновено минавам през безобразно много заглавия едновременно). Съобразявам се все по-малко с препоръки и все по-често се доверявам на собствената си преценка. Не се срамувам от изборите си. Имам ясна представа защо дадена книга ми харесва или не ми харесва. И (о, ужас!) чета баааавноооо. Нямам предвид броя страници за единица време. Давам си възможност да премислям прочетеното. Търся информация за местата, където се развива действието, запознавам се с историческия контекст и биографията на автора, проверявам за други произведения със сходна тематика или още заглавия от същия писател, гледам филмите по книгите. Водя си читателски дневник и щедро записвам цитати, впечатления и коментари. Факт е, че на 38 много по-сериозно наблягам на четенето на каквото си искам и много по-малко на каквото ми се казва, че трябва непременно да познавам. По рафтовете ми има съвременни автори и класика, художествена литература и популярна психология, поезия и проза… Подобна е ситуацията и при книгите, които слушам в Storytel.

До момента обаче почти нищо конкретно не казах. За да избягам от многословието и да хвърля светлина върху литературните си предпочитания, черпя ви с няколко от любимите си цитати. Приемете ги като виртуални лакомства по случай прясно придобитата година опит, с която в актива си събрах вече цели 38.

„… няма такова „встрани“, където да застанем, нито пък някога го е имало. Всичко влияе на всичко останало. Където и да отидем, каквото и да правим, нашите мисли създават нашата реалност.“ („Подсъзнанието може всичко“, Джон Кехоу)

„Тоя ден трябва да бъде препълнен! Един хубаво изживян ден. Най-трудното. Невъзможно почти. Открай докрай хубаво изживян ден. Има ли такъв ден в живота на човека?“ („Пътуване към себе си“, Блага Димитрова)

„Искаме някой да знае, че сме тук и това да има значение.“ („Брит-Мари беше тук“, Фредрик Бакман)

„Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.“ (Ницше по Виктор Франкъл, „Човекът в търсене на смисъл“)

„…имаме нужда от приказки, тъй като те ни карат да вярваме, че ако успеем да станем най-добри в поне едно нещо, то може би и всичко останало ще потръгне.“ („Ние срещу всички“, Фредрик Бакман)

„Всичко, което изградиш, може да бъде разрушено от другите. Въпреки това гради. Защото накрая всичко е между теб и Бог, никога не е било между теб и другите.“ („Бьорнстад“, Фредрик Бакман)

А вие продължавате ли да четете, водени от нечие чуждо „трябва“?

 

Прочетена от 571

Биография
 Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври? Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително. Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“. Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г. Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша! Твоя, Многоликата
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси