Привет, Хабиби! Ти горе – долу как си? Летиш ли като волна пеперуда? Надявам се че си добре, но ще се оправиш! Само внимавай, че батальона се строява, зайците реват, да няма после две очи разплакани и стари рани. Положението е 4,4,2 – пий си ледената ракия с шопската салата и не питай тигъра дали има пари. Той е и ловец и рибар и нали знаеш на кого, какво е правил.
Ако откриеш поне 5 заглавия на поп – фолк песни тук, сипи си и чети. Не е играчка работа тази така дълбоко завладяваща музика с откровено – проницателен текст. Трудно може да се анализира какво е искал да каже автора. Хайде да се опитаме да си спретнем едно импровизирано интерпретативно съчиненийце върху следния текст:
„Хабиби, спиш ли добре? Завиват ли те?
Храниш ли се? Защото аз не!
По дяволите, обичам тебе!
Умира ми се!
Хабиби, псуваш ли ме? Влачиш ли се
пиян през нощта - защото аз да!
За лудница съм, на дъното съм!
За никъде съм!”
„Хабиби” е лирична балада – трагедия. Разказва за несподелена любов, тръгнала от някъде, стигнала до никъде. (и всичко това, заради едно малко кученце)
Тук лирическият Аз е изтерзан от екзистенциални въпроси, свързани с битието и биологичните нужди на своята любима, господарката на сърцето му – Хабиби. Въпроса „Завиват ли те?” в трето лице, множествено число, ни навежда на мисълта, че Хабибито съвсем не си ляга само. Лирическият герой е така съкрушен от поведението на своята любима, че дори отказва да се храни. Слаба психика или тънка манипулация? Какви са мотивите на Аза, че да стигне до такава автоагресия? Лошо Хабиби!
Изглежда нашия герой страда от рядък вид психично разтройство с религиозни нотки. „По дяволите, обичам тебе!” Така, до тук стана ясно, че въпреки афинитета на Хабибито към лягане в чужди легла, лирическият аз продължава да изпитва силни любовни чувства към нея. Възклицанието обърнато към дявола, провокира читателя да мисли, че може би, героя ни е част от някаква секта. Ех, до къде го докара това Хабиби!
Кулминацията в текста е самопризнанието на лирическия Аз и отказът му от живота. Любов ли бе, да го опишеш? Само евентуалната смърт на Аза, може да го избави от мъката, причинена от така жадуваната любов на Хабиби. Славейков на поп – фолка.
И какво си мислите, че следва? Още жизненоважни въпроси. Лирическият Аз, определено се интересува от обратната връзка на своята любима. Явно и той самия е сгазил лука, след като пита „Хабиби, псуваш ли ме?” Монетата винаги има две страни, нека не обвиняваме само Хабибито за тази трагедия. Тук следва и най – неочаквания обрат. „Влачиш ли се пиян през нощта - защото аз да?” Защо, по дяволите, говори в мъжки род? Аз като обикновен читател, все си мислех, че след като изпълнителя се предполага, че е мъж, то Хабибито следва да е жена! О, времена, о, нрави! Нищо, не сме хомофоби. Хабибито може да бъде каквото си пожелае. Друго, което отново не е съвсем ясно е кой е по – голям алкохолик? Кой се влачи по - пиян от другия? Това съревнование ли е? И, честно ли е то, ако в крайна сметка не са от един пол? Много въпроси, много нещо!
Развръзката в текста е пропита от болезнени самопризнания на лирическия Аз. „За лудница съм, на дъното съм! – самооценката му е твърде ниска. От редовете лъха на отчаяние. Събира сили да признае за необходимостта си от санаториално лечение. В края на баладата героя губи пътя и себе си – „За никъде съм!”. И всичко, заради едно Хабиби...
Другият път, драги читателю, когато решиш да слушаш поп – фолк, слушай по – критично, това не са просто римувани думи, това е Шекспир в песен! Да бъдеш или да не бъдеш ... мъж ... какво си Хабиби?
Прочетена от 1232