Гайтани вежди, снага топола

За връзката с природата

Валс Волокина

Поредица: "Послепис"

Здравей, скъпи читателю!

Запитвал ли си се кога за последно си имал връзка с природата? И не говоря за ходене до парка. А за онази необятна природа, за онази величествена планина пред, която седим безмълвни, за онази борова гора, за безкрайното поле...

Може ли природата да лекува? Когато очите и душата ти се напълнят със зеленина. Когато планината сякаш сваля стреса като неудобна дреха от гърба ни. Природата ни зарежда, но колко често можем да сме сред нея? Или само мечтаем угрижени и приведени пред компютъра за онова безкрайно зелено, което виждаме дори когато затворим очи. Когато окото толкова се е наситило, че дори и клепачът не може да заличи гледката.

Ако живеем в близост до планината, то тя ще ни зарежда със силата си всеки ден. Но ако сме далеч? Как може да бъдем във връзка с природата по - често? Преди всичко е добре да разберем, че тази връзка е много необходима и да ѝ дадем приоритет. А след това можем да направим следното:

  1. Нека направим предварителен план, дори и да не се осъществи на 100% ще свикнем да планираме тези така важни срещи с природата
  2. Добре е да направим списък с местата, които бихме искали да посетим. Като ги разделим в две категории - близки и далечни места и оценим всяко място по трудност, ако има преход пеша
  3. Да си приготвим храна - плодове, зеленчуци, сандвичи, нещо сладичко, много вода
  4. Нека бъдем екипирани добре в зависимост от времето
  5. Да изберем внимателно дата и да се придържаме към нея. Най - добре би било нашите срещи с природата да се случват поне веднъж в седмицата

 

И все пак ако не успеем, можем да се свържем с природата и в домашни условия:

 

  1. Да засадим любимата си салата
  2. Да засадим репички, лук и чесън
  3. Може да добавим и чери домати
  4. Хайде да сложим в саксията и свежи подправки
  5. 5. Да разровим пръстта с ръце
  6. 6. Колко хубаво би било да сложим в близост любимия стол или кресло и да направим така мечтания кът за четене
  7. 7. Да поливаме и да им говори, да това влияе, колко хубави и вкусни ще станат и колко много ще пораснат
  8. Когато стане време, да ги оберем с ръце и да направим салата за цялото семейство
  9. 9. Да се гордеем със себе си
  10. 10. Да планираме какво ново ще се засадим

 

Връзката с природата, може да отведе сърцата ни на вълшебни места, на места изпълнение със спокойствие и тишина, без стрес и крайни срокове, без шумотевица и изгорели газове. Тя влива нови сили в телата ни и ни кара да се чувстваме като преродени.

Сваляме товара от плещите си и с чисто съзнание продължаваме напред.

 

Послепис: Ще се осмелиш ли да възстановиш връзката си с природата?

Прочетена от 704

Биография
Здравейте и от мен! Казвам се Кристина и съм потомка на вълшебни хора. Когато бях дете, моят дядо ми подари един малък жълт молив. На пръв поглед напълно невзрачен и съвсем обикновен. Но моят дядо ме беше учил, че понякога в живота най - малките неща, носят най - голямо щастие. Той ми каза, че този молив е вълшебен и може да изписва вълшебни текстове по белия лист. Мина време, бях забравила напълно за подаръка, докато един ден не го открих случайно. Не знам дали имаше нещо във въздуха. Дали имаше магия или моите вълшебни прародители призоваваха сърцето ми да се разлее по листа, но точно в този момент, аз започнах да пиша, с моя малък жълт молив подарък от дядо. След време ме номинираха в литературен конкурс за проза "Ники Русиновски". Номинацията ми позволи участие в книга и моето произведение "Ябълки", попи в листовете на Алманах Романтика. Когато взех книгата в ръцете си, вече знаех кое ме кара да бъда цяла. Реших да представям моите вълшебни приказки пред читателите под псевдонима Валс Волокина. Псевдонимът не е случаен. Точно с този псевдоним се представяше моят дядо и се подписваше под неговите стихове - Валс Волокин. Това всъщност са имената на дядо ми написани в обратен ред. Мисля, че по този начин ще имам късмет и този псевдоним ще ми даде кураж да продължа да създавам своите вълшебни истории. И е още един начин да почета паметта на дядо ми и да му благодаря за подаръците, които ми е дал - любящото сърце и умението да пиша! Благодаря Ви за вниманието!
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сърдечни измерения
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси