Минали са 20 години от завършването на гимназия и идва време за онова паметно събитие – срещата на випуска – когато се изправяш пред строя, за да докладваш станало ли е човек от теб. Всъщност, отговорът е очевиден още при пристигането, приказките са само за протокола.
Вариант 1. Гледали са те по телевизията и те разпознават още докато паркираш лъскава си кола пред заведението. Пари, почести и слава – сякаш нищо не ти липсва. Ти, естествено, си подбрал внимателно дрехите си и говориш според новото си положение в обществото. Даже на стола си стоиш подобаващо и не забравяш за добрите обноски, дори след няколкото чаши вино.
Вариант 2. Пристигаш пеш, с брада на няколко дни си и почти никой не се сеща кой си. Това е причината през повечето време да не говорят с теб. Звездата на вечерта е в другия край на масата и всички погледи са насочени натам. От време на време си вземаш пържен картоф с пръсти, но никой не забелязва. Е, значи можеш и да ги оближеш.
Кой от двамата искаш да бъдеш? Мисли добре, защото всеки избор се заплаща.
Готиният тип от първия сценарий няма право на грешни ходове – дрехите, думите и действията му ще се обсъждат дни след събитието. Когато му писне да говори и се покрие някъде, за да изпуши цигара насаме, сервитьорката решава, че е дошъл моментът да си вземе автограф.
Аутсайдерът от втория сценарий не води разговори, които не желае, пристига обут в любимия си чифт дънки и остава в зоната си на комфорт през цялата вечер. Е, по презумпция най-хубавите неща се случват, когато напуснеш зоната си на комфорт, но да не забравяме, че „комфорт“ е синоним на „удобство“, а той определено се чувства удобно в кожата си.
Всъщност, вариантите не са само два. Много повече са. Просто помни, че вечерта рано или късно свършва, завесата пада, актьорите се разотиват. Не е важно кой какво си е помислил за теб в няколкото часа, които сте прекарали заедно. С този, в когото си се превърнал, делиш деня си 24/7. Постарай се съжителството да е мирно. На върха на славата или световно безизвестен? По възможност просто щастлив.
Прочетена от 740
Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври?
Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително.
Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“.
Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г.
Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша!
Твоя,
Многоликата