Има огромна вероятност да развалите стила си и несъзнателно да копирате идеи, техники на писане и персонажи. Затова в никакъв случай не четете автори, които пишат в избрания от вас жанр. По възможност изобщо не четете. Животът е най-добрият учител. Книгите са за онези, които не умеят да се учат от него.
Самородният талант веднага си личи. Никога не редактирайте черновите си, защото предават мислите и емоциите ви в най-чист вид.
Когато стигнете до издаване, със зъби и нокти защитавайте ръкописите си от външна намеса. Геният на повечето автори остава незабелязан именно защото са позволили на други хора да правят промени в текстовете им.
Ако издателят ви е склонил нищо в ръкописа да не бъде променяно, намерете друг повод да изразите недоволството си от работата му. За да си имате уважението, трябва поне веднъж да го вкарате в обяснителен/извинителен режим.
Можете да започнете със собствената си стена във Фейсбук, после да качите постове в по-големите литературни групи, а накрая да изтипосате посланието като закачена публикация в блога си.
Не се подценявайте. Когато говорите за творчеството си, уверете се, че сте използвали поне една от ключовите думи: единствен, уникален, възхитителен, основополагащ, разтърсващ, невиждан или нечуван.
Само един гений може да оцени друг гений. Блокирайте всички, които си позволяват да изказват отрицателно мнение за текстовете ви или дават препоръки как да станат по-добри. Съвършенството буди завист. Оградете се с автори, които не си пестят хвалбите по ваш адрес.
Ако никой от съветите не работи във вашия случай, не се отчайвайте. Припомнете си, че повечето велики хора са останали неразбрани от съвременниците си. Неодобрението, което предизвиквате, е само още едно доказателство за гениалността ви.
Прочетена от 526
Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври?
Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително.
Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“.
Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г.
Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша!
Твоя,
Многоликата