Гайтани вежди, снага топола

От всичко най-трудно се фалшифицира щастието. Можеш да имитираш благосъстояние, любов, дори здраве, но щастието е автентична комбинация от искра в погледа, енергия в походката, игрива нотка в гласа, увереност в начинанията и откритост в маниерите – просто желание за живот, което те обгръща като аура и не търпи епигонство. Когато няма радост, безспорно си личи.

Множество леки и тежки форми на депресия остават незабелязани, защото ги крием зад широки усмивки. Никой не знае колко са хората сред нас, които всекидневно се борят с подобни депресивни състояния сами. Израснали сме с убеждението, че слабостта не се толерира и трябва непременно да изглеждаме силни, самостоятелни и ефективни, за да не ни отхвърлят. Забранили сме си да викаме за помощ, когато се давим. А докато мълчим, губим нещо по-важно от възможността да се измъкнем. Душата си.

Душата ни обича тишината, но не и премълчаването. Харесва усещането за свързаност – със света около нас и в нас. Всъщност, душата се наслаждава на всичко, което ни прави такива, каквито сме. Ако щастието си има дом, именно там е мястото му. Докато радостта е поза, душата остава празна и постепенно се затваря.

Въпрос за самопроверка. Щастлив ли си? Ако водиш живот, в който всички се опитват да ти угодят, но нищо не ти носи радост, слез от сцената, преди да си се наранил. Да си играеш на щастие е опасно начинание.

 

 

 

Прочетена от 574

Биография
 Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври? Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително. Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“. Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г. Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша! Твоя, Многоликата
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Десислава и други любови
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси