Гайтани вежди, снага топола

Здравейте отново! Я съм Татяна Николова, а това са мойте "Размисли от Северозападо".

Днес реших да поговора за раздялата. Не на имотете, а на ората. И оти тиа ора завчера са любат, а после не сакат и да са знаат. Я малко го поразбирам това, уж. Знам ли? Ма, че се пробам да видим оти така се не случват един на други.

Отначало сичко е у розово. Срещаш човеко и сръцето ти зима да рипа от умиление. Па, си речеш: "Он е! С ньега че живеем до края." Па, земеш да излазаш  с ньега на кафе, па, приказвате, па, се целивате, па, накрая се мушнете и у кревато. Мине некой друг месец и она лека-полека вече е донесла целия багаш  из дома си. Викаш си, зимам я, кво да прайм. Они годините си връват. 

И она че те земе, и ти нея. Ама кога почнете да си знаете и млечните зъбе, нещо е зело да куца. Некъде има дупка у времето коя е станала доста голема. Па, почнат спорове я за рънАта, я за излазаньето, я за парите, я за приятелете, я за пиеньето. И накрая като се погледнете, па, вие сте толко различни отпреди. И гОдините, и они са ви измЕнили. Секи си е на ньеговата странка.

А къде е либовта? Ами, те съга че ви кажем. Много ора пръво мислат с онааа си работа и бръкат секса с истинската либов. Она либовта може и да е минала покрай вазе, ама ако не сте си я познале,  те тогава е белята. 

И кога понечите да живеете с тоа човек, с който е било убаво у кревата, а душата ви го не е познала, тогава ви чека и краят. Е, некои ора праат компромисе и живеят по другарска линия с партньора и често си имат некой друг настрана.

Ама да ви кажем страданьето е големо. Ем ти е мъка, че немаш либов и нема кой душата ти да сгрее, ем ти е мъка, че немаш с кой да обелиш две близки думи.

А най-страшно е кога се рОдат децата и они милите живеят у таа среда.

Най-лесно е да се оправдаем, че така е Господ рекъл. Да, он е рекъл. Я не спорим. Но у живота имаме и избор. За да изберем, требва и да помислим. 

Моето изложение не е еднозначно, но е честа причина за разлъка на двама души.

Другий път може да сте сретнали лика-прилика, па, да се допълняте, па, да си са любувате, ама у времето секой да се измени по своя житейски път. Така след неколко годин, че си речете, че вече сте други ора и други ора че се яват на вашия път.

Ми, това е от мене. Я не ви ангажирвам да вервате у моите думи или да се съгласявате с мене.

Достатъчно е само да се замислите, а щом мислите, сичко си е на местото или че се нареди.

С Богом, любими читателю.

До другия петък.

Прочетена от 445

Биография
Казвам се Татяна Николова. Имам щастието да имам два родни града, на две реки – Волгоград и Видин. Родена съм в Русия, в не толкова далечната 1983 година. Чакано и желано дете. И вероятно никак не е странно, че съм водна зодия – Риби. Две реки, вода, риби……Живея във Видин и всеки ден съзерцавам водите на вечния Дунав.Майка ми споделя, че е обожавала произведенията на А. С. Пушкин и най-вече „Евгений Онегин”. Така е дошло и името ми – Татяна. Майка ми е романтична мечтателка, такава съм и аз.От малка обичам да рисувам. Първите по-сериозни опити направих едва след 35 – годишна възраст, когато се появиха и моите картини. Не спрях да реализирам мечтите от детството. Ах, как исках да пиша стихове! Ала римите не ми се получаваха….. Но……През лятото на 2020 година съвсем неочаквано за мен написах първото стихотворение. Как? Просто седях и мислех колко често децата искат да пораснат и пропускат много игри и щастливи детски моменти. Такава бях и аз. Исках да съм голяма. И детството мина покрай мен. Първото ми стихотворение беше плах опит да изразя болката и желанието да съм пак малка. Поне на 16 години. И оттогава пиша, пиша, пиша…. Всеки ден в душата ми се раждат по няколко стихотворения. Записвам всяка мисъл. Започнах да публикувам в социалните мрежи и така се появиха моите читатели. Вече имам собствена група с мои стихове и последователи, които споделят, че с удоволствие четат поезията ми.А аз просто повярвах, че мога да дам живот на мечтите си и се получи……
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Песента на махалото
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси