Гайтани вежди, снага топола

Жеравна кипи от живот. Като пъстър килим, застлан по зелените горски поляни. Хорá се вият, музика и руйно вино се леят. Омагьосват звуците на родопски каба гайди, завладява силата на българския дух. Веднъж навлязъл в магичния кръг на българските традиции, не можеш да излезеш същия. 

Опияних се от наситената атмосфера и изпитах гордост, че принадлежа на тази земя, обримчена с множество легенди, традиции и богато наследство. Изучавах с почуда всяка народна носия, част от старото ни народно облекло. Моята двупрестилчена носия ме изпълваше с вълнение. 

Впечатли ме девойка, която се беше нагиздила с друг традиционен женски костюм – саяната носия. Името ѝ идва от саята -  постоянната горна дреха, която е отворена отпред, с различна дължина на полите и на ръкавите. Полите може да бъдат дълги до коленете или до глезените, а ръкавите – къси или дълги. Под саята се вижда основната част при повечето носии. Това е туникообразната бяла риза. Момичето беше избрало синя сая от памучен плат. Виждала съм много изложения на народни облекла по музеите, но живинката в тях идва и от човека, който я носи. Традиционната сая преобладава в едноцветни тъкани – бяла, черна, тъмнозелена или синя. В украсата на саята прозират народни вярвания и суеверия – красиви бродерии преминават по края на ръкавите и пазвата на дрехата, за да предпазят жената от лоши очи. 

Носията беше допълнена с червен вълнен пояс и червена престилка, богато везбована. Срещат се и червени престилки на ивици без орнаментика. Разнообразието е голямо спрямо района, в който се е носела носията. Саяната носия е била силно разпространена най-вече в южните и югозападните области на българската етническа територия. От пръв поглед разпознах, че носията на непознатото момиче е била част от народното облекло на жените от югозападните ни земи – силно изявен червен цвят на престилката и гъста и плътна везбована орнаментика, отново в червено. В народните ни вярвания червеният цвят предпазвал от уроки.

Читателю, не мисли, че ме е впечатлило единствено богатството на женското ни народно облекло. Шарен е светът на българските традиции и вярвания и те са намерили своето място и в облеклото на нашите дядовци и прадядовци. 
Нека завъртим отново заедно колелото и следващия път, за да надникнем в мъжкия свят, завладял фестивала в Жеравна.

Прочетена от 231

Биография
Казвам се Ваня и рисувам светове. Малка част от тези светове поместих през 2021 година в моята първа творческа рожба – стихосбирката „Рисувам мечти”. И наистина рисувам, макар без четка, точно като сезоните.От малка обичам книгите. Обичам да се потапям в историите и да извървявам пътя на героите в тях. Съпреживявам ги и обогатявам въображението си. Първите ми стъпки в прозата ме отведоха и до наградата Първо място за разказ на Национален литературен конкурс "Яна Язова", 2022 г.Силното ми любознание и страстта ми към пътешествията ми открехнаха вратата на катедрата по „Културен туризъм”, където се зароди жаждата ми към нови светове и обогати знанията ми за нашето минало и култура. Във всяко кътче, което преоткривах, виждах по някоя неразказана история. Пред очите ми оживяваха моите бъдещи герои със своите качества и слабости. Така в мен се появи нуждата да разказвам човешки истории, да проследявам съдби - тяхното начало и край, потопени в контекста на нашето историческо минало. Разкривам дълбоко скътаното в душите и чертая с думи пътя на обикновения човек – с неговите болки, радости, трепети и грижи. Нашето далечно минало – битът, препитанието, традиционните български занаяти и възрожденският дух на нашия народ, са в основата на повечето ми разкази. Спокойната пасторална атмосфера на китни балкански градове като Елена, Трявна, Троян, Габрово, Ловеч, както и величието на Родопите и Странджа и сгушените в полите им малки селца, пораждат магията и будят въображението ми. Това са част от местата по нашите земи, които ме вдъхновяват, за да продължавам да разказвам.За първи път прекрачих прага на автентична възрожденска къща преди повече от 10 години, когато съпругът ми ме заведе в прегръдките на Еленския Балкан и стария дом на прадядо му. И жаждата ми за открития се усили. Търсех истории във всяко кьоше, във всяко кътче.Не след дълго, необходимостта ми да изграждам различни образи и възраждам забравени занаяти и традиции върху белите листа, ме потопи в дебрите на прозата. Пътешествията се превърнаха в извор на идеи, знанието в неизчерпаем поток от разкази.Любови, страсти, отдаване и разлъка, потопени в атмосферата на възрожденския и предвъзрожденски български бит... Магия и загадки, мистика и легенди се преплитат, за да изградят запомнящи се образи и разказват техните истории.Историческият контекст на великите събития от периода XVIII-XIX век разкрива и малките човешки истории. Домашният уют на обикновеното българско семейство, отношения между хората, чудните занаятчийски изделия и борбата за по-добър живот в смутни времена намират място в редовете на моите разкази. Мечтая да се превърна за моите читатели в тяхната машина на времето, с която да се връщат назад в нашето славно минало и да съпреживяват моите малки човешки истории, където преплитането на реални личности с измислени герои и легенди предлага на читателя вълнуващи изживявания. Така се роди и първият ми сборник с разкази „Везби в сърцето” – една истинска възрожденска огърлица от 24 маниста, всяко от всяко различно и със свой собствен блясък. Даровитите ръце на нашите майстори –занаятчии и прекрасните им творения описват един далечен и малко позабравен свят. Магията на всеки занаят завладява и връща като с машина на времето в китните възрожденски градчета и създава у читателя представа, че е там.На фона на историческата атмосфера читателите могат да се потопят в любовните трепети на героите. Любовта, такава каквато е била изживявана в онези времена – вълнуваща, нежна, възможна и невъзможна, споделена и несподелена, дори и тайна и дълбоко съкровенаНа 19.04.2023 г. в Ритуална зала на Културен дом „Красно село” в град София се проведе премиерата на сборника. Събитието привлече голям брой гости и книгата беше представена пред пълна зала.От края на 2022 г. имам честта и удоволствието да бъда лице на Фондация „Буквите” и ководеща на организираните от издателството премиери. Щастлива съм, че съм част от семейството на „Буквите” и вървим успешно заедно към публикуване на съвременна българска литература и откриване на талантливи млади автори.Пиша, за да разказвам. Разказвам, за да се помни!
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Как да издадем книга
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси