Скъпи Донкихотовци на перото,
Днес ще се позабавляваме с онази част на литературата, която най-силно създава емоции - физическата любов. Не няма да залитаме в дълги обяснения на чувствата и практиките (за тях си има други канали), а ще наблегнем на художествените трикове за справяне с нажежени любовни ситуации.
Първо, обаче, ще се спрем на психологическия момент на достоверност на образите. Психолозите твърдят, че има четири типа хора, според техния темперамент:
Сангвиник (веселяк, подвижен, с бърз ум, проявява голям интерес към нови идеи),
Холерик (ярост, гняв, агресия, но усърден и пълен с енергия),
Флегматик (спокойствие, самообладание, непоколебимост, трудно се общува с него, тромав) и
Меланхолик (чувствителен и тъжен, песимист, лабилен, мрачен, сериозен, предава се пред опасностите).
Разбира се, никой не е (или много рядко се случва някой да е) на сто процента припокрит от съответния тип. Повечето хора са различни процентови смесици от тези идеализирани темпераменти. Защо е важно да ги споменем? Защото е нужно да познаваме героите си и да ги доближим до някаква достоверност.
В теорията на красотата пък има четири типа жени:
Есен – с кафяви или зелени очи, с кестенява до червена коса и бяла до леко матова кожа. Те са надарени с пищни форми. Отворени са към нови познанства, но разумни в приключенията си. Описват се топлата гама цветове и се символизират от жарта и реколтата. Жени в разцвета на годините си. Време от денонощието – вечер.
Зима – жени с бяла или тъмна кожа, тъмни коса и очи, почти черни. Студени като излъчване и поведение. Често надменни. Не експериментират. Имат скрити мечти, но никога не се наемат да направят първата крачка. Те са като кралици и очакват да бъдат обожавани и обгрижвани. Техните цветове са в студената гама, основно бяло, синьо, тъмно кафяво, черно. Дами на почтена възраст. Време от денонощието – нощ.
Пролет – тъмни коси и светли очи (рядко, не е изключено да е с тъмни очи и светла коса). Имат бяла до леко мургава кожа. Весели, игриви и закачливи като нрав, те са много контактни, много бързи и лекомислени. Екпериментаторските им наклонности водят до приключения, в които обаче водеща фигура не са те. Те са по-скоро последователи и лесно се влияят от различни идеи и течения. Податливи са на манипулации. Подходящата палитра е в зелено, розово, синьо, всички неутрални цветове. Младостта е тяхната възраст. Време от денонощието – сутрин до обяд.
Лято – блондинки със сини или зелени очи и с бяла кожа. На тях им е отредена безразсъдността и приключенският дух. Те се общителни, предпочитат разточителните и лесни теми. Имат леко, ефирно и понякога клюкарско поведение. Прахосници. Инициират приключения. Техните цветове са съвкупност от жълто-оранжевите нюанси, неутралните цветове и всички цветове на морето от черно до най-нежно синьо. Средна възраст. Време от денонощието – обяд до късен следобед.
След този дълъг очерк е време да надникнем в будоара на Дулсинея. Тя има три цвята жартиери за времето, когато страстта се плъзга по изфинената й същност.
Розовите жартиери на Дулсинея – розовото е нежен нюанс. Той предполага деликатност и повече обожание, отколкото физически контакт. По-скоро говори за игра отколкото за усвоен физически акт. Ако облечете Дулсинея с розови жартиери, ще трябва да се съобразите с това. Тя няма да е готова за сериозна атака. Ще приема и ще дава целувки, ще омайва и ще разпалва пламъкът на страстта, но няма да гори в него.
Пример:
„…Сънят я застигна бързо. Вижда вчерашния мъж да излиза от „отсреща“ и да влиза с рязко движение у тях. Очите му се забиват като пирони в нейните. Силните му ръце я придърпват към здравото му тяло и я оковават в прегръдката си. Сочните му устни се впиват в плътта й. Тя дори не мисли да бяга. Отвръща на тази изпепеляваща целувка. Ръцете й обхождат тялото му и опознават кривините му. Очите й са отворени и потъват в бездната на синия поглед на този непознат. Дълго е, замайващо и откровено. Неговите ръце се вият, като лиани, около ханша и гърдите й и тя се огъва под мощните тласъци на страстта му. „Ах!“ – извика и чу в просъница собствения си глас. Потта бе полепнала по тялото й, чаршафа също. Не можа да заспи отново. Мислеше за онзи мъж, горещ като юлски следобед…“
Есен – знойната есенна жена в розово не се свени да бъде себе си, но още е резервирана. Има още да добави към огнището и не бърза да се сгрее на него. Тя по принцип е топла, уютна и разговорлива, но в розово се обръща към по-консервативните взаимоотношения.
Зима – зимата в розово е безпределен студ. Знаете, че през този сезон залезите розовеят. Тя е като семейната любов – хем е тук, хем някак си не се усеща. Кралицата има нужда да бъде обожавана, а не любена, има нужда от ласкави думи интимни разговори и топли отношения, не от допир.
Пролет – това е нейният цвят. Пролетната жена е нежна и несигурна в онова, което предстои, но готова да го получи. Тя е фина, ефирна, не открила пламъците, които носи в себе си.
Лято – лятото е заменило нежните нюанси на пролетта с опитност. Но то все още иска онза невинна страст, в която няма похотливост, в която се учиш да съблазняваш и да създаваш илюзии у другия. Розовите жартиери на лятото са с цел – усъвършенстване преди есента.
Червените жартиери на Дулсинея – червеното е цветът на огъня. първичната страст. Най-ясният белег за нескритата сексуалност. Той е символ на пулсиращата във вените кръв и на рода и раждането. Чисто физическо усещане. Отдаденост на дух тяло. Възприемане на чувствеността и ореола на другия. Топлина, граничеща с опарване. Приятна и опасна. Болезнена на моменти, но и желана. Червените жартиери на Дулсинея са символ на насладата от акта, на всепоглъщащото усещане за притежание и царственост на мига.
Пример:
„Първичният огън вече бавно отстъпваше мястото си на по-трайната жар. Беше укротил коловозите на искрящите си езици и се беше превърнал в уютна топлина. Беше обгърнал спящото й тяло като нежен любовник и галеше разголените й рамене. Стараеше се да държи оня нахалник – студа, далече от нея, да не допуска грубите му и неласкави целувки да се докосват до бялата й кожа и да оставят зачервени участъци по нея.
Стела не знаеше кого обича повече. Този нежен грижовник или онзи, целуващ набързо лудетина. И единият и другият бяха страст и желание. Устните й се плъзгаха ту по нежната повърхност на топлия въздух, ту се разтваряха издайнически от силния допир на студа. Тя беше тяхна съвкупност – единият носеше в душата си, а другият изгаряше мислите й. Луташе се между студа и топлината, между огъня и вятъра, между Слънцето и Месеца, между личното и света. Съблазняваше ту единия, ту другия и това се изписваше на лицето й. Тази сутрин Стела не искаше да отвори очи. Не искаше да избира. Искаше да остане отстрани и да види кой от двама ще надделее в сърцето й. Тя знаеше, че студът ще надвие, ще заглуши жаравата и тя ще изтлее, но знаеше също и че не би могла да живее без топлината на огъня. Но той можеше и да я изпепели. Битката им беше на живот и смърт, а Стела беше зрител и трофей. Всичко щеше да бъде наред, когато и двама са в равнопоставени позиции, но надвиеше ли единия - започваше гибелта. Но тя повеляваше стихиите с най-силното си оръжие – любовта на вещица…“
Есен – тук есенната Дулсинея е в своя цвят. Опит, експеримент, огън, страст. Физическата ѝ същност се проявява по най-първичен начин. Есента гори, целува и докосва. Няма стеснение и срам, няма задръжки и няма спънки. Тя е водещата фигура. Тя решава тук и сега. Тя не съблазнява, тя знае, иска и получава. Също толкова и дава.
Зима – студенокръвната зимна Дулсинея се разгорещява като топла камина. Тя е пълновластен господар на ситуацията, защото вече е преминала през всички други огньове на страстта. Пожелава, прелъстява и продължава. Взима нужното за себе си без особена драма. Бързо, отривисто, между другите ѝ задължения. Чувствата са на физическо ниво. Умът ѝ остава хладен, сърцето ледено, но тялото гори като дърво в камината.
Пролет – осъзнала своята сексуалност Пролетта изчервява страните си от копнеж и желание. Може още да не е физическа близост с някого, а само на ниво мисъл, сън, но става чувствена експериментаторка. Пролетта е готова за телесна авантюра. Все още не смее да премине към инициатива, но очаква предложение и е готова да го приеме.
Лято – огненият летен залез се стрелва по светлите й очи и те заиграват в една енигматична инициатива от която всички печелят. Жълтото е онова, което превръща студеният цвят в топъл, а тя е негова господарка. Обича да се плъзга по вълните на безбрежното море, обица капките му да я докосват и да утоляват жаждата й и тя неистово тича към него.
Черните жартиери на Дулсинея – черното е цвета на нощта. Той е единственият всепоглъщащ цвят. Той е цвета на слънцето., което излъчва изключителна топлина и дарява живот. Черните жартиери са страст, която е несъизмерима с общоприетите норми. То е превъзходство, контрол и множество властови надбягвания. В другата му крайност стоят примирението, робството, подчинеността. Черното е разнолико.
Пример:
„…Пръстите на Стела се плъзнаха по стеблото на една роза. Рязко я издърпа от вазата без да разваля бутиковия букет. Червената й рокля се олюля от ханша надолу, а тялото й зае предизвикателна поза. Музиката пулсираше в задименото пространство на малкия танцувален салон и раздвижваше подпрените в краищата му силуети. Танго, дами канят. Ханшът й се люшна настоятелно и Стела спря в центъра на залата. Едър, добре сложен мъж се приближи до нея в такт с музиката. Пое ръката ѝ и я целуна без да я докосва с устни. Погледът му срещна нейния. Впи се в очите й, а устните му сграбчиха повдигналото се до гърдите й цвете. Ръцете му настоятелно я притеглиха, кракът му влезе в стъпка между нейните. Страст и огън излитаха от телата им. Той водеше умело, тя отиграваше. Ръцете му я приковаваха в точния момент – стабилни и силни. Стела се огъваше по неговите извивки без страх и колебливост. Погледите им не се отделяха един от друг, а ритъмът нажежаваше телата им до крайност… Когато розата падна на земята, в салона бе останал оскъден лъч светлина, идещ от уличното осветление. Гърдите им се надигаха и спадаха ритмично, погледите им обаче, не спираха да говорят…“
Есен – черните жартиери на есента са богати на познание и сласт. Те командват и задават критерии. Вдъхновяват с идеи. Есенната Дулсинея в черно е магнетична, загадъчна и завладяваща. Тя е енигмата на абсолюта.
Зима – студените зимни нощи са дълги и тъмни. Започват от рано и се простират на по-голямата част от денонощието. Те сблъскват топлината на огъня и студът. Те са контрастна точка на разтопяването и именно това е тяхна харектеристика. Зимата в черни жартиери е пресечка на въглените (изгубена страст) и тъмната ледена нощ (себеотрицание и/или властолюбие)
Пролет – макар че черното е неутрален цвят и фигурира във всички сезони, той е най-неподходящ за пролетта. Нейните нощи са още студени, още не усещат и не разбират силата му. Много по-вероятно е пролетната Дулсинея да е в позицията на подчинения, отколкото да прояви любопитство към тъмната страст.
Лято – да избягаме от тривиалното е мотото на лятната Дулсинея с черни жартиери. Смела експериментаторка и инициаторка на съблазни, тя умее да създава усещания и да провокира действия. Все още младата й натура се върти около чувствеността на черния цвят, но и започва да разбира неговата възможност да влияяе.
Това са идеализирани образи. Всяка Дулсинея сама решава какъв цвят да носи, но водейки се по тази стълбица на страстта, може много по-лесно да обрисувате ситуациите, в които Донкихотовците и Дулсинеите остават насаме.
И така скъпи Донкихотвци на перото,
Надявам се да сте намерили своя магнетичен и страстен образ измежду предложените. До следващата седмица!
Прочетена от 196
Когато
научих, че думите са магични цветя, все
по-често се спирах над тях. Кацвах
върху ухаещите им същности и се сдобивах
с вкусният им нектар. Думите се превърнаха
в моя храна и с тях оцелявах по житейските
пътища. Щом крилете ми станаха достатъчно
здрави, реших да създавам свои светове
в една малка, китна градинка и така се
появиха първите ми творения. Бяха още
неукрепнали и плахи, по детски наивни,
по момичешки нежни, но все пак мои. Нуждаех
се от все повече нектар, защото пораствах,
а никой не расте без храна. Градинката
ми трябваше да стане по-голяма и аз
поглъщах думички от обикновените срещи,
от умните разговори, от психологическите
познавачи, от литературните гурута.
Така магичната цветна градина стана
денонощно разцъфтяваща, даваща сила и
стимул. Грижех се за нея с любов и
постоянство - разкрасявах я, плевях я,
поливах я с нови торове. И понеже познавах
моите цветя и знаех как да ги подредя,
започнах да прелитам през чужди градини.
Полетите бяха различни: едни - бързи и
ясни, други - бавни, проницателни и
стилни. Винаги много внимавах, когато
отивах на гости някъде и пренареждах
цветята в градините на другите. Така и
трябваше – в чуждото се пипа леко,
ефирно, нежно, по подобие на собственика,
да не си личи, че някой чужд е подреждал
цветята му. В тези градини засаждах от
моите цветове, но си откъсвах и от
техните. Животът ми се превърна в приказка
за магични моменти и записани думи. И
още работя това – градинар в дворчетата,
в които съм повикана.
На
входа на моя свят съм се подписала като
Lepidopteria,
пеперудената повелителка на магичните
цветя и градините на думите, иначе, в
редакторските табелки на чуждите
градинки ме споменават като Хрисимира
Саръова.