Гайтани вежди, снага топола

Здравей, уважаеми читателю! Тиа дни едни мои разговори с познати ора ме накараа да се замислим кво означава човек да е силен. Немам предвид да е силен у рукете, а да е силен у мислите и действиата си, т.е. да има силен дух.

Много ора си мислат, че щом са по-големи от некой, или по-ячки у рАменьете, значи моат да надвиат на секи. Ама дали верно е така?

Знаете ли я кво мислим по тоа въпрос. Да си силен значи да моеш да разбираш ората, не да ги гледаш отвисоко, ако грешат некде, а да слезнеш на техниа акъл и да моеш да ги разбереш и да им помогнеш. Демек, ако ти си по-умниа (немам предвид по-умен у образованьето, а по-умен у адекватнете реакцие при определени ситуации), требва не да те дразнат по-слабите или незнаещите ора, а даже да имаш желание да им помогнеш. Па, ако ти стане арно от това, ептем че ти се усили силата.

Силата е не да се дразниш, кога некой те обижда или не ти аресва кво ти дума, а да моеш да устоиш на тоа човек и да си замълчиш, че и да подминеш. А ако се връне при тебе, да моеш да помогнеш. Евала, ако си стигнАл това положенье на ума си, човеко!

Силен означава кога видиш некой, че не мое да напрай нещо, кое на тебе ти се види бебешко, е да разбЕреш, че он това, ако не знае, не значи че е глупав или слаб, а значи, че му треба помощ. Знаеш ли, че един човек, ако не мое нещо, кое на тебе ти се види фасулска работа, он мое да знае други фасулски неща, кои па, за тебе, че са много сложни?

Да си силен не значи да се напериш като петел и да викаш „Я съм най-умниа от сички“. Силен означава да се снижиш доле с тревата , да наблюдаваш, да земеш поуките и ако треба да се обадиш, а не да се биеш у гръдите като победил на ринга боксьор.

Силните ора обикновено наблюдават и се не перчат. Я да ви кажем, освен че са силни, они са и бая умни. Що силата е присъща на умниа човек.

Мили приателе, бъдете силни и разбиращи ората покрай вазе. Тогава и вие че бъдете разбрани.

СБогом и до другиа петък!

С обич, Татяна Николова

Прочетена от 186

Биография
Казвам се Татяна Николова. Имам щастието да имам два родни града, на две реки – Волгоград и Видин. Родена съм в Русия, в не толкова далечната 1983 година. Чакано и желано дете. И вероятно никак не е странно, че съм водна зодия – Риби. Две реки, вода, риби……Живея във Видин и всеки ден съзерцавам водите на вечния Дунав.Майка ми споделя, че е обожавала произведенията на А. С. Пушкин и най-вече „Евгений Онегин”. Така е дошло и името ми – Татяна. Майка ми е романтична мечтателка, такава съм и аз.От малка обичам да рисувам. Първите по-сериозни опити направих едва след 35 – годишна възраст, когато се появиха и моите картини. Не спрях да реализирам мечтите от детството. Ах, как исках да пиша стихове! Ала римите не ми се получаваха….. Но……През лятото на 2020 година съвсем неочаквано за мен написах първото стихотворение. Как? Просто седях и мислех колко често децата искат да пораснат и пропускат много игри и щастливи детски моменти. Такава бях и аз. Исках да съм голяма. И детството мина покрай мен. Първото ми стихотворение беше плах опит да изразя болката и желанието да съм пак малка. Поне на 16 години. И оттогава пиша, пиша, пиша…. Всеки ден в душата ми се раждат по няколко стихотворения. Записвам всяка мисъл. Започнах да публикувам в социалните мрежи и така се появиха моите читатели. Вече имам собствена група с мои стихове и последователи, които споделят, че с удоволствие четат поезията ми.А аз просто повярвах, че мога да дам живот на мечтите си и се получи……
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Лице в облаците
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси