Какво стана с детството ни? Нима толкова бързо порастнахме? Неумолим е ходът на времето и препуска като побеснял жребец, но това не означава, че понякога не можем да се връщаме към детските си години, които всеки пази дълбоко в сърцето си.
Днес отварям детската си кутия със спомени, за да се пренеса в света на едно мило и много любимо мече, което беше с мен в най-хубавите и в най-трудните ми моменти. Да си призная още препрочитам някои истории за Мечо Пух и приятелите му, защото в тях се крият и много мъдри мисли, които не бива никога да забравяме.
– Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух.“
– Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.“
Прочетена от 304
Казвам се Елена Исаева. По образование съм геолог, но по душа съм не толкова здраво стъпила на земята - мечтател и писател на поезия, предимно любовна. Зодия Дева съм, но честно казано няма много невинни неща в мен. Живея в света на книгите, а той е уникален, шарен и изпълнен с различни предизвикателства всеки ден. Понякога така се увличам в тях, че забравям за заобикалящия ме свят. Чувствителна съм по природа и вярвам в доброто у хората, както и в чудесата. В мен бушува палитра от емоции, които понякога се разбират, а понякога ме разкъсват отвътре. Мечтата ми е да насоча цялата тази емоционалност в писането и да създам нещо, което ще трогне хората, нещо, което ще ги накара да изживеят дълбоко скритите си емоции и пориви. Пиша от доста време, но едва сега придобих смелост да споделя творчеството си. Дано и светът е готов за него. Чрез писането изразявам себе си, своите радости и болки, своите мечти и най-съкровени копнежи.
Първите ми две стихотворения се появиха в Алманах „Моето синьо лято 2020“. След това стигнах до 4-то място по брой гласове на публиката в конкурса „Любовта на края на кабела“ и накрая, най-щастливият ми литературен момент, беше спечелването на Националната литературна награда „Бианка Габровска“ 2021 – Награда на публиката.
Искам да оставя своята следа в литературния свят.