Гайтани вежди, снага топола

10 велики мисли от „Мечо Пух“

Елена Исаева

Поредица: "Всичко по 10"

Какво стана с детството ни? Нима толкова бързо порастнахме? Неумолим е ходът на времето и препуска като побеснял жребец, но това не означава, че понякога не можем да се връщаме към детските си години, които всеки пази дълбоко в сърцето си.

Днес отварям детската си кутия със спомени, за да се пренеса в света на едно мило и много любимо мече, което беше с мен в най-хубавите и в най-трудните ми моменти. Да си призная още препрочитам някои истории за Мечо Пух и приятелите му, защото в тях се крият и много мъдри мисли, които не бива никога да забравяме.

  1. „– Как се пише любов? – попита Прасчо.

– Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух.“

  1. „Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща… Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!“
  2. „Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!“
  3. „– Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо.

– Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.“

  1. „Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.“
  2. „Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.“
  3. „Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!“
  4. „Моят най-любим ден е денят, прекаран с теб; така че днес е още един мой любим ден.“
  5. „Колко съм щастлив, че имам нещо, което ме кара с мъка да кажа „сбогом“!“
  6. „Ден без приятел до теб е като гърне без капчица мед на дъното.“

Прочетена от 304

Биография
Казвам се Елена Исаева. По образование съм геолог, но по душа съм не толкова здраво стъпила на земята - мечтател и писател на поезия, предимно любовна. Зодия Дева съм, но честно казано няма много невинни неща в мен. Живея в света на книгите, а той е уникален, шарен и изпълнен с различни предизвикателства всеки ден. Понякога така се увличам в тях, че забравям за заобикалящия ме свят. Чувствителна съм по природа и вярвам в доброто у хората, както и в чудесата. В мен бушува палитра от емоции, които понякога се разбират, а понякога ме разкъсват отвътре. Мечтата ми е да насоча цялата тази емоционалност в писането и да създам нещо, което ще трогне хората, нещо, което ще ги накара да изживеят дълбоко скритите си емоции и пориви. Пиша от доста време, но едва сега придобих смелост да споделя творчеството си. Дано и светът е готов за него. Чрез писането изразявам себе си, своите радости и болки, своите мечти и най-съкровени копнежи.  Първите ми две стихотворения се появиха в Алманах „Моето синьо лято 2020“. След това стигнах до 4-то място по брой гласове на публиката в конкурса „Любовта на края на кабела“ и накрая, най-щастливият ми литературен момент, беше спечелването на Националната литературна награда „Бианка Габровска“ 2021 – Награда на публиката. Искам да оставя своята следа в литературния свят.
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Лицата на насилието
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси