Скъпи Донкихотовци на перото,
Днес ще погледнем към стилистичните фигури. За да може един текст да бъде интересен и да му добавим смисъл ние посягаме към така наречените тропи. Най-често ползваните от тях са метафората, сравнението и олицетворението.
Метафора – най-общо казано това е да пренесем смисъла на една дума в друга дума или свързване на далечни понятия поради новооткрита прилика между тях. Често метафората е словосъчетание от типа „прилагателно“ + „съществително“. С метафорите може да се играе. Когато търсим нов смисъл и искаме да сме оригинални можем да ползваме един простичък хак. Тъй като обикновено знаем съществителното ще се наложи да му намерим такова прилагателно, което да звучи новаторски.
Пример:
|
Каменно Зазидано Опустошено Разцъфтяло Пъстро Сиво (изобщо цвят) Космическо Барабанено Счупено Залепено Разпиляно и т.н. |
сърце |
Разбира се, ако много сме си харесали някое прилагателно, на него ще търсим подходящо съществително и ще пълним с думи втората колона. Може да добавите и трета колона, в която да записвате смисъла, който влагате вие и четвърта, в която да проверите в обкръжението си над какви мисли ги навеждат вашите нови метафори.
Първа бърза вметка: когато говорим за текст с фолклорно звучене прилагателните могат да присъстват физически като съществителни със смисъл на прилагателни. Пример: „Гайтани вежди, снага топола“, където „гайтани“ и „топола“ са именно съществителни с функцията на прилагателни. Други: „принцеса лебедица“, „заек стражар“ и т.н.
Втора бърза вметка: не се престаравайте в търсенето на метафора – има съществителни и прилагателни, които не могат да се съчетаят: „безцветен цвят“, „безписмен надпис“, „изказано мълчание“ и т.н.
Сравнение – средство за директно съпоставяне на несвързани помежду си обекти, като качествата на единия се приписват и на другия. Все пак е нужно да отбележим, че сравнението е частично приписване на качества, за разлика от метафората, която изцяло ги пренася. Това са ония места в теста, в които записваме „като“ или „сякаш“.
Пример: „Той е буен като жребец.“ – сравнение
„Буен жребец е той.“ – метафора
В сравненията няма граница, която не бива да се прекрачва. Важно е да се следи логиката по която се описва и сравнява нещо, но тук имаме възможността да съпоставяме различности: „Бърз като охлюв.“, „Влюбен като магаре.“, „Фин като прасе.“ Тези и други подобни сравнения са подходящи за хумористичните текстове. В останалите все пак е добре да се придържаме към сравняването на прилични едно на друго неща, гонейки допълнителна образност на изказа ни.
Олицетворение – вид метафора, която приписва човешки черти на животни, природни явления и предмети. Ползва се обикновено в басните, приказките и стихотворенията. Да олицетвориш нещо (не човек) дава много силен заряд. Може да предизвика емоция, която често поражда действия. Пример: Сара разказва за срещата си с Боги Иванов. В много от групите за домашни любимци собствениците пишат от името на своите четириноги приятели, вменявайки им възможности и реч, които реално липсват във техните компетенции.
И така скъпи Донкихотовци на перото, надявам се, че стилистичните фигури, за които ви говорих, не са толкова невероятно неразбираеми вече.
Прочетена от 1365
Когато
научих, че думите са магични цветя, все
по-често се спирах над тях. Кацвах
върху ухаещите им същности и се сдобивах
с вкусният им нектар. Думите се превърнаха
в моя храна и с тях оцелявах по житейските
пътища. Щом крилете ми станаха достатъчно
здрави, реших да създавам свои светове
в една малка, китна градинка и така се
появиха първите ми творения. Бяха още
неукрепнали и плахи, по детски наивни,
по момичешки нежни, но все пак мои. Нуждаех
се от все повече нектар, защото пораствах,
а никой не расте без храна. Градинката
ми трябваше да стане по-голяма и аз
поглъщах думички от обикновените срещи,
от умните разговори, от психологическите
познавачи, от литературните гурута.
Така магичната цветна градина стана
денонощно разцъфтяваща, даваща сила и
стимул. Грижех се за нея с любов и
постоянство - разкрасявах я, плевях я,
поливах я с нови торове. И понеже познавах
моите цветя и знаех как да ги подредя,
започнах да прелитам през чужди градини.
Полетите бяха различни: едни - бързи и
ясни, други - бавни, проницателни и
стилни. Винаги много внимавах, когато
отивах на гости някъде и пренареждах
цветята в градините на другите. Така и
трябваше – в чуждото се пипа леко,
ефирно, нежно, по подобие на собственика,
да не си личи, че някой чужд е подреждал
цветята му. В тези градини засаждах от
моите цветове, но си откъсвах и от
техните. Животът ми се превърна в приказка
за магични моменти и записани думи. И
още работя това – градинар в дворчетата,
в които съм повикана.
На
входа на моя свят съм се подписала като
Lepidopteria,
пеперудената повелителка на магичните
цветя и градините на думите, иначе, в
редакторските табелки на чуждите
градинки ме споменават като Хрисимира
Саръова.