Здравейте, мили ора! Па е петък и па че ви пишем разни работе. Таа седмица отбелезахме 8 март – Международния ден на жената. Сака ми са да пишем на темата „Жената днеска дама ли е?“. Ама не дама по иманьето у джеба и образованьето, а дама в очите на мъжа, у неговото поведенье към нея.
Я от дете си спомням тоа голем празник. Сички жени у блока се наконтваа, слагаа я костюме, я дълги поли, ризе или ефирни рокле и едни тънки токчета. Мажеа джуките с червило, очите – със сенки и одеа по ресторантете – коя с мъжа си, коя с колеги от работата, коя с приателе. Ама, да ви думам, у въздуха тогава се носеа едни миризми на истински празник. А жените беа дами за мъжете.
Таа миризма не беше само за осми март, а през целата гОдин. Кога и да съм одила на работата на макя ми (она е инженер и работеше у престижно предприятие у Видин), жените тама винаги беа на почит – мъжете им отвараа вратите, говореа им с уваженье, некой път им носеа чай или кафе. Че ми речете, че една жена да е дама, требва и да е облечена като такава. Ами да, жените тогава одеа на работа с официални дреи, не с дънки и маратонки. Но се пак сметам, че за да се дръжиш с една жена като с дама, не зависи от това ка е облечена, а зависи дали мъжа има у съзнаньето си тоа етикет на поведенье.
Та, като одех из улиците на разходки или до некоа сладкарница на центъра, помним, че мъжете сторваа път на жените да минат и им отаваряя вратите. Ама не по етикет, а щото наитина чустваа, че това сакат да напраат, демек идеше им изунутре. Абе, като се замислим, си имаше уваженье към жените, като към истински дами.
А съга… Кво да ви думам? Много редко, че видим некой да стори път на жена. Па, и на мене редко ми се случва. По-често жени ми праат път да минем или че ми задържат некоя врАта да улезнем или излезнем. Па, и я го прайм и за жени, и за мъже. Нема ги днеска ониа кавалере от едно време, ониа мъже къде говорат възпитано, къде, че те питат ка си, па, че посакат да ти помогнат, па, че ти подадат захарчето за чая. Да не говорим, че никога не съм сретнала ни един мъж (непознат мъж) да посака, ей така, да ми занесе торбата из магазина до колата, не до дОма ми, само до колата.
Секи че рече, че е до възпитанье. Е, кой да те възпита у идеата за дамите и кавалерете? Ората гледат да си купат да ядат, да видат домашните на детето, да апнат, па да се опънат на диваня. А кой да каже на това дете кво е тва осми март и оттам да заговорат за жените, па после и за това кво е дама. А да не говорим, че самиа баща не се дръжи с жена си като с дама. Он дойде и чека да му турат яденьето на масата. Па, може и да си не събуе мръснете чарапе. А дири пръво да еде. Май днешните мЪже са си зели прислужници, а не дами.
Па, и друго има. Они жените днеска са почти мъже. Моат сичко да свръшат сАмички. Па, не са ли и они виновне, че мъжете не гледат на ньим като на дами. Една жена кога се напиня да свръши и мъжката работа, он тоа мъж ка да погледне на ньеа? Он или че избега, или че се научи да лежи и она да го дондурка. Некои мъже директно си дират такива жени -
Жена от мечтите
Жена си търся едрогърда,
да чисти, готви и пере,
ако може да не мрънка,
и по малко да яде....
Да е голяма хубавица,
с усмивка чиста на дете,
да си мечтае за дечица,
дърва да може да сече....
Да обича риба да лови,
да се въргаля по палатки,
на пиене да може да държи,
да е най-красивата по бански....
Ракия вечер да ми сипва,
салатка и мезенце да реди,
да работи без да спира,
да не обича много да лежи....
Пари по мъничко да харчи,
да е любовница добра,
краката да не иска да си клати,
да е работна истинска жена....
Да е фина, много нежна,
да има повечко акъл....
Защо не мога да я срещна?
Мисля си какъв е тоз кахър...
За да се врънат дамите, требва целото общество да си изиграе ролята правилно.
Ама кой ли го интересува?
Като дойде осми март, ората си мислат, че е време жената да сготви нещо вкусно или да идат на кръчма да апнат и да пийнат. Гледат на тоа ден като на секой друг, но с таа разлика, че че се апне и пийне като на празник.
Така виждам я нещата. Че се радвам, ако некой от вазе ги види у по-розаво.
Че завръшим с призив – „Мъже, бъдете кавалере цела годин, а на осми март бъдете и повече от кавалер за жената!“ Едно цвекье нема да опрай положеньето на никой.
Айде, сБогом и до другия петък!
Прочетена от 256
Казвам се Татяна Николова. Имам щастието да имам два родни града, на две реки – Волгоград и Видин. Родена съм в Русия, в не толкова далечната 1983 година. Чакано и желано дете. И вероятно никак не е странно, че съм водна зодия – Риби. Две реки, вода, риби……Живея във Видин и всеки ден съзерцавам водите на вечния Дунав.Майка ми споделя, че е обожавала произведенията на А. С. Пушкин и най-вече „Евгений Онегин”. Така е дошло и името ми – Татяна. Майка ми е романтична мечтателка, такава съм и аз.От малка обичам да рисувам. Първите по-сериозни опити направих едва след 35 – годишна възраст, когато се появиха и моите картини. Не спрях да реализирам мечтите от детството. Ах, как исках да пиша стихове! Ала римите не ми се получаваха….. Но……През лятото на 2020 година съвсем неочаквано за мен написах първото стихотворение. Как? Просто седях и мислех колко често децата искат да пораснат и пропускат много игри и щастливи детски моменти. Такава бях и аз. Исках да съм голяма. И детството мина покрай мен. Първото ми стихотворение беше плах опит да изразя болката и желанието да съм пак малка. Поне на 16 години. И оттогава пиша, пиша, пиша…. Всеки ден в душата ми се раждат по няколко стихотворения. Записвам всяка мисъл. Започнах да публикувам в социалните мрежи и така се появиха моите читатели. Вече имам собствена група с мои стихове и последователи, които споделят, че с удоволствие четат поезията ми.А аз просто повярвах, че мога да дам живот на мечтите си и се получи……