Гайтани вежди, снага топола

„Горе-долу“ или „долу-горе“ – светът, какъвто го виждаме

Хрисимира Саръова

Поредица: "Домино"

Скъпи Донкихотовци на перото,

Днес в няколко щриха ще разгледаме значението на два равнопоставени израза, като основната ни цел е да прозрем, каква мисъл влагаме в своя текст, ползвайки едната или другата фраза. Няма правилна и неправилна употреба, има различни конотации. Тук е мястото да отбележим, че си има характеристика за горе изразена в отношението за голямото, за общото и характеристика за долу включена в идеята за малкото, за детайла.

„Горе-долу“ – казва Санчо

Когато ползваме израза „горе-долу“ имаме визуализацията за смаляване. То е като да погледнеш надолу от ръба на висока сграда. В дъното, в далечината се виждат смалените образи на хора, реалности и природа. Чисто механично изразът е свързан и с опознаването. Когато застанем срещу човек или животно ние виждаме първо очите, после възприемаме фигурата му във височина и други параметри.  Имайки предвид че горе е общият план,  а долу детайлите, когато опознаваме природна картина ние първо я приемаме в цялост, а после в нюанс и детайл. Т.е. ние първо виждаме горе, после долу и така логично наместваме и словореда на полуслятото словосъчетание, но логиката и психологията не винаги са тясно свързани.

По отношение на писането, тези странности могат да се обособят така:

  1. Героят, който използва изразът „горе-долу“ е човек търсещ детайлите, но е и с ограничен мироглед. Твърдо стояща на земята персона.
  2. В текста, в авторовия глас: преход от общото към частното.
  3. В психологията: минимизиране, скованост, затвореност.

„Долу-горе“ – казва дон Кихот

Когато използваме израза „долу-горе“ имаме визуализацията на градеж, надграждане, хиперболизиране, уголемяване, израстване. Става ясно, че това словосъчетание има точно обратните черти на горното и е много по-жизнерадостно от него. То говори за отваряне на душата, на съзнанието, за просвещение и просветляване. Горе е по-близо до небесните светила и има по-голяма видимост. Така че, тръгвайки от дъното към висината, ние добиваме, наслагваме, приобщаваме опит, знания и хоризонти.

За да се разчупи двувалентността на битието херменевтиката и семиотиката създават триизмерността на художествения свят. Те го представят като триединство от:

  1. Земя и вода
  2. Небе и небесни светила
  3. Природа – това дето е между земята и небето – хора, растения, животни.

Земята включва всичко дълбинно и собствената си повърхност във физически аспект. В духовен всички зловредни чувства,  ниски вибрации и страховете. Земята е домът на тленното от природата.

Небето е всичко възвишено и не материално. Света на мъртвите, на светците и боговете, мястото на любовта и високите вибрации.

Природата е материята и нейните проявления в света на живите. Тя е свързана както със земята и водата, така и с небето и небесните светила. Тя е мястото на случването – арената на сблъсък между земята и небето.

Извод: Ако героят ви ще изпада в депресия в речникът му ще впише словосъчетанието „горе-долу“, но ако ще излиза от нея изразът „долу-горе“ е доста по-подходящ.

Коучовете определено говорят за силата на думите, които използваме и единодушно твърдят, че, именно, изговореният свят (светът, който си създаваме посредством думите, които ежедневно ползваме) е този, който променя битието ни. Ние, като автори, ползваме думите и с тях създаваме светове. Познанието на семантичните им импресии ще ни помогне да градим своите художествени образи по един по-ерудиран начин, а и ще помогне на нас самите да променим нагласата си към света, изговаряйки го с по-позитивни форми (виж НЛП – невролингвистично програмиране).

И така, скъпи Донкихотовци на перото, създавайте позитивни светове около себе си! До идния четвъртък!

 

 

Прочетена от 1461

Биография
Когато научих, че думите са магични цветя, все по-често се спирах над тях. Кацвах върху ухаещите им същности и се сдобивах с вкусният им нектар. Думите се превърнаха в моя храна и с тях оцелявах по житейските пътища. Щом крилете ми станаха достатъчно здрави, реших да създавам свои светове в една малка, китна градинка и така се появиха първите ми творения. Бяха още неукрепнали и плахи, по детски наивни, по момичешки нежни, но все пак мои. Нуждаех се от все повече нектар, защото пораствах, а никой не расте без храна. Градинката ми трябваше да стане по-голяма и аз поглъщах думички от обикновените срещи, от умните разговори, от психологическите познавачи, от литературните гурута. Така магичната цветна градина стана денонощно разцъфтяваща, даваща сила и стимул. Грижех се за нея с любов и постоянство - разкрасявах я, плевях я, поливах я с нови торове. И понеже познавах моите цветя и знаех как да ги подредя, започнах да прелитам през чужди градини. Полетите бяха различни: едни - бързи и ясни, други - бавни, проницателни и стилни. Винаги много внимавах, когато отивах на гости някъде и пренареждах цветята в градините на другите. Така и трябваше – в чуждото се пипа леко, ефирно, нежно, по подобие на собственика, да не си личи, че някой чужд е подреждал цветята му. В тези градини засаждах от моите цветове, но си откъсвах и от техните. Животът ми се превърна в приказка за магични моменти и записани думи. И още работя това – градинар в дворчетата, в които съм повикана. На входа на моя свят съм се подписала като Lepidopteria, пеперудената повелителка на магичните цветя и градините на думите, иначе, в редакторските табелки на чуждите градинки ме споменават като Хрисимира Саръова.
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сара и други любови - пълно издание
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси