Скъпи Донкихотовци на перото,
Днес в няколко щриха ще разгледаме значението на два равнопоставени израза, като основната ни цел е да прозрем, каква мисъл влагаме в своя текст, ползвайки едната или другата фраза. Няма правилна и неправилна употреба, има различни конотации. Тук е мястото да отбележим, че си има характеристика за горе изразена в отношението за голямото, за общото и характеристика за долу включена в идеята за малкото, за детайла.
„Горе-долу“ – казва Санчо
Когато ползваме израза „горе-долу“ имаме визуализацията за смаляване. То е като да погледнеш надолу от ръба на висока сграда. В дъното, в далечината се виждат смалените образи на хора, реалности и природа. Чисто механично изразът е свързан и с опознаването. Когато застанем срещу човек или животно ние виждаме първо очите, после възприемаме фигурата му във височина и други параметри. Имайки предвид че горе е общият план, а долу детайлите, когато опознаваме природна картина ние първо я приемаме в цялост, а после в нюанс и детайл. Т.е. ние първо виждаме горе, после долу и така логично наместваме и словореда на полуслятото словосъчетание, но логиката и психологията не винаги са тясно свързани.
По отношение на писането, тези странности могат да се обособят така:
„Долу-горе“ – казва дон Кихот
Когато използваме израза „долу-горе“ имаме визуализацията на градеж, надграждане, хиперболизиране, уголемяване, израстване. Става ясно, че това словосъчетание има точно обратните черти на горното и е много по-жизнерадостно от него. То говори за отваряне на душата, на съзнанието, за просвещение и просветляване. Горе е по-близо до небесните светила и има по-голяма видимост. Така че, тръгвайки от дъното към висината, ние добиваме, наслагваме, приобщаваме опит, знания и хоризонти.
За да се разчупи двувалентността на битието херменевтиката и семиотиката създават триизмерността на художествения свят. Те го представят като триединство от:
Земята включва всичко дълбинно и собствената си повърхност във физически аспект. В духовен всички зловредни чувства, ниски вибрации и страховете. Земята е домът на тленното от природата.
Небето е всичко възвишено и не материално. Света на мъртвите, на светците и боговете, мястото на любовта и високите вибрации.
Природата е материята и нейните проявления в света на живите. Тя е свързана както със земята и водата, така и с небето и небесните светила. Тя е мястото на случването – арената на сблъсък между земята и небето.
Извод: Ако героят ви ще изпада в депресия в речникът му ще впише словосъчетанието „горе-долу“, но ако ще излиза от нея изразът „долу-горе“ е доста по-подходящ.
Коучовете определено говорят за силата на думите, които използваме и единодушно твърдят, че, именно, изговореният свят (светът, който си създаваме посредством думите, които ежедневно ползваме) е този, който променя битието ни. Ние, като автори, ползваме думите и с тях създаваме светове. Познанието на семантичните им импресии ще ни помогне да градим своите художествени образи по един по-ерудиран начин, а и ще помогне на нас самите да променим нагласата си към света, изговаряйки го с по-позитивни форми (виж НЛП – невролингвистично програмиране).
И така, скъпи Донкихотовци на перото, създавайте позитивни светове около себе си! До идния четвъртък!
Прочетена от 1461
Когато
научих, че думите са магични цветя, все
по-често се спирах над тях. Кацвах
върху ухаещите им същности и се сдобивах
с вкусният им нектар. Думите се превърнаха
в моя храна и с тях оцелявах по житейските
пътища. Щом крилете ми станаха достатъчно
здрави, реших да създавам свои светове
в една малка, китна градинка и така се
появиха първите ми творения. Бяха още
неукрепнали и плахи, по детски наивни,
по момичешки нежни, но все пак мои. Нуждаех
се от все повече нектар, защото пораствах,
а никой не расте без храна. Градинката
ми трябваше да стане по-голяма и аз
поглъщах думички от обикновените срещи,
от умните разговори, от психологическите
познавачи, от литературните гурута.
Така магичната цветна градина стана
денонощно разцъфтяваща, даваща сила и
стимул. Грижех се за нея с любов и
постоянство - разкрасявах я, плевях я,
поливах я с нови торове. И понеже познавах
моите цветя и знаех как да ги подредя,
започнах да прелитам през чужди градини.
Полетите бяха различни: едни - бързи и
ясни, други - бавни, проницателни и
стилни. Винаги много внимавах, когато
отивах на гости някъде и пренареждах
цветята в градините на другите. Така и
трябваше – в чуждото се пипа леко,
ефирно, нежно, по подобие на собственика,
да не си личи, че някой чужд е подреждал
цветята му. В тези градини засаждах от
моите цветове, но си откъсвах и от
техните. Животът ми се превърна в приказка
за магични моменти и записани думи. И
още работя това – градинар в дворчетата,
в които съм повикана.
На
входа на моя свят съм се подписала като
Lepidopteria,
пеперудената повелителка на магичните
цветя и градините на думите, иначе, в
редакторските табелки на чуждите
градинки ме споменават като Хрисимира
Саръова.