Гайтани вежди, снага топола

Четирите етапа на авторска компетентност в книгоиздаването

Богдана Калъчева

Поредица: "Първата чернова"

Чували ли сте за книгите на Томас Гордън „Трениране на успешни родители“ и „Трениране на успешни учители“? За тях обикновено се говори като за книгите на Гордън, но те са написани в съавторство с Ноел Бърч – човекът, разработил модел за четирите нива на компетентност. След това представяне навярно стана ясно, че идеята за матрицата на ученето се е появила, за да отговори на нуждите на обучението. Не само в сферата на образованието обаче. Реших да проверя как се вмъква издаването на книга в споменатия модел.

  1. Неосъзната некомпетентност.

Искам книга, искам я сега! За голяма част от авторите, които тепърва навлизат в книгоиздаването, процесът е напълно непознат. Те са на ниво неосъзната некомпетентност, защото дори не си дават сметка, че има неща, които би трябвало да знаят, но с които не са запознати към момента. Всичко изглежда просто – имат текст, намерили са издателство – тяхното участие е приключило. Време е да се печата.

  1. Осъзната некомпетентност.

Издателството разочарова авторите с въпроси за присъствие в социалните мрежи, целева аудитория, премиери, а и заговаря за редакции, които засягат цели сюжетни линии. В главата на част от пишещите светва сигнална лампичка, която ги предупреждава, че явно има неща, които не знаят, а книгоиздаването не е толкова проста работа, колкото им се е виждала в началото.

  1. Осъзната компетентност.

Ако вече не са изкарали тираж в печатница, която не е задавала въпроси, авторите навярно или са се отказали да издават, или са започнали работа с екипа на издателство. Научили са какво е синопсис и какво е блърб, създали са страници в няколко различи социални мрежи и са се включили в литературни групи. Започнали са да разбират какво се очаква да направят и го правят осъзнато и планирано. Има един малък проблем обаче: намирането на издателство, което отделя време, за да обяснява на новите си автори тънкостите в бранша. Авторските курсове на „Буквите“ са добро решение, защото не обвързват курсистите с ангажимент за издаване, но дават такава възможност на онези, които демонстрират желание и необходимите качества.

  1. Неосъзната компетентност.

Време е за нова книга. „Плановик на дневния ред“ вече не звучи екзотично, разговорите с читатели не плашат, говоренето пред препълнени зали се е превърнало в рутина. Това, което по-рано е било внимателно обмисляно, вече е автоматизирано. Да се озовеш тук е като да стигнеш почетната стълбица.

Нали стана ясно, че за част от авторите всичко приключва още на първия етап? Разликата идва от готовността на успелите да преглътнат егото си и да признаят, че не знаят.

Прочетена от 624

Биография
 Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври? Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително. Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“. Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г. Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша! Твоя, Многоликата
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Как да издадем книга
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси