Чували ли сте за книгите на Томас Гордън „Трениране на успешни родители“ и „Трениране на успешни учители“? За тях обикновено се говори като за книгите на Гордън, но те са написани в съавторство с Ноел Бърч – човекът, разработил модел за четирите нива на компетентност. След това представяне навярно стана ясно, че идеята за матрицата на ученето се е появила, за да отговори на нуждите на обучението. Не само в сферата на образованието обаче. Реших да проверя как се вмъква издаването на книга в споменатия модел.
Искам книга, искам я сега! За голяма част от авторите, които тепърва навлизат в книгоиздаването, процесът е напълно непознат. Те са на ниво неосъзната некомпетентност, защото дори не си дават сметка, че има неща, които би трябвало да знаят, но с които не са запознати към момента. Всичко изглежда просто – имат текст, намерили са издателство – тяхното участие е приключило. Време е да се печата.
Издателството разочарова авторите с въпроси за присъствие в социалните мрежи, целева аудитория, премиери, а и заговаря за редакции, които засягат цели сюжетни линии. В главата на част от пишещите светва сигнална лампичка, която ги предупреждава, че явно има неща, които не знаят, а книгоиздаването не е толкова проста работа, колкото им се е виждала в началото.
Ако вече не са изкарали тираж в печатница, която не е задавала въпроси, авторите навярно или са се отказали да издават, или са започнали работа с екипа на издателство. Научили са какво е синопсис и какво е блърб, създали са страници в няколко различи социални мрежи и са се включили в литературни групи. Започнали са да разбират какво се очаква да направят и го правят осъзнато и планирано. Има един малък проблем обаче: намирането на издателство, което отделя време, за да обяснява на новите си автори тънкостите в бранша. Авторските курсове на „Буквите“ са добро решение, защото не обвързват курсистите с ангажимент за издаване, но дават такава възможност на онези, които демонстрират желание и необходимите качества.
Време е за нова книга. „Плановик на дневния ред“ вече не звучи екзотично, разговорите с читатели не плашат, говоренето пред препълнени зали се е превърнало в рутина. Това, което по-рано е било внимателно обмисляно, вече е автоматизирано. Да се озовеш тук е като да стигнеш почетната стълбица.
Нали стана ясно, че за част от авторите всичко приключва още на първия етап? Разликата идва от готовността на успелите да преглътнат егото си и да признаят, че не знаят.
Прочетена от 624
Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври?
Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително.
Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“.
Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г.
Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша!
Твоя,
Многоликата