Скоро слушах запис на рецитиращата Елисавета Багряна. Великолепно изпълнение, което грабва душата и я понася във вихъра на стиха. Спомням си и последния рецитал на голямата поетеса Ваня Петкова - тя взриви залата с начина, по който изказа новите си стихове - огнено, страстно, завладяващо. По-възрастното поколение творци умеят и да прочетат, и да изрецитират своите произведения както трябва. Не е само до вроден талант. Има и друга причина - всички те са минали училищната школа по изразително четене. Защо най-младите творци почти винаги отстъпват мястото си за рецитиране на професионални актьори? Единици пишещи успяват да прегърнат емоцията от собствения стих и да я предадат успешно на слушателите.
Руската образователна система включва часове по изразително четене. Те са застъпени в класовете от 1 до 8 клас и в тях децата се учат да изказват на глас произведенията с всички емоции, които усетят скрити в текста. Да се научиш да четеш изразително не е лесна работа, но не е невъзможно. В българското образование тези часове присъстваха повече от няколко десетилетия.
Факт е обаче, че точно те бяха премахнати преди десетина години от образователните програми по почина „Анатема на всичко руско". Както е невъзможно без парашут да оцелееш в скок от самолет, така е немислимо без подготовка да завладееш публиката, рецитирайки монотонно стихове.
Ще говоря само за себе си. Не може сам да се научиш да управляваш самолет. Това не става за минута, час или два. Красотата на текста се крие и в начина, по който е представен на слушателите. Ако не бъде прочетен изразително, красотата му остава скрита завинаги. А направи ли се умело, слушателят е спечелен и провокиран да иска да слуша отново и отново поезия.
Лично аз имам нужда и бих взела и по необходимост, и с удоволствие поне няколко урока по изразително четене. А вие?
Прочетена от 818