Гайтани вежди, снага топола

Има фестове за поети с китари, на поети без китари, на виното, на розите,  на боба, на каквото още се сети човек. И на сладкодумниците - също. В Габрово са отредили специален празник за онези чудати личности, които като отворят уста, мед и захар капе от думите, а ти слушаш реалните или измислени истории и ти се иска да нямат край. Те нямат издадени книги, не раздават автографи, не са завършили филологии, често тяхна сцена на изява са кварталните кръчми, но изящното красиво слово се лее като река от устата им. Неусетно успяват да превърнат сериозните намръщени възрастни отново в деца, да им стоплят душите, да им върнат дяволитите усмивки както преди години и да ги направят макар за минути добри.

Спомням си моята баба. Нямаше никакво образование. Не можеше да чете и да пише, но беше толкова сладкодумна, разказваше такива истории, че  слушахме зяпнали и укротени до тъканата  ú престилка с часове. Много мъдрости помня от нея, много приказки и причудливи истории, разказани от селската сладкодумница,  караха детското ми въображение да лети. Без тях моето детство не би било същото, а може би самата аз нямаше да стана това, което съм, ако не бях захранена като дете с маята на красивите приказки и измислици.

Всяко място  има своя Благолаж, своя сладкодумец, който носи мъдростта на общността и я разказва с смешни случки или поучителни приказки. Сладкодумниците не се бият за място в писателски съюз, нито влизат в словесен двубой ако някой не е харесал разказаната от тях история. Те дишат с красивото слово и го даряват на другите всеки ден, без да  искат нищо в замяна, освен   искрена усмивка и похвала.

Дали във вашия квартал, улица, градче или село няма някой сладкодумец, когото подминавате снизходително всеки ден? Не мислите ли, че точно днес заслужава усмивка?

Прочетена от 486

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Лице в облаците
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси