Гайтани вежди, снага топола

Благодарим за коментара, опитайте пак

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

Тоя филм го дават отдавна. От създаването на сайта.

„Моме/момче/. Аз много добре си знам какво съм написал/а. Ти да не мислиш, че съм го пуснал това тук да го критикувате. Мен колко са ме критикували навремето, но сега само Бог може да ми прави забележки! Ти гледай там младите автори, кажи им някоя хубава дума."

В този сайт няма прохождащи автори. Някога може и да е имало, но някак си съм ги пропуснал. Тук явно всички които влизат, са вече развили таланта си до такава висота, че и копче не можеш да им кажеш. С тях почва, а и за жалост с тях ще завърши българската литература и просто не можеш да оцениш каква чест са направили на сайта с публикациите си, че ти се опитваш да ги критикуваш!

„Ма, коя си ти бре, я дай да ти преброим наградите. Ей там, на два метра, да не би случайно да ме докосне плебейската ти аура и почваш да удряш теманета в земята и да ми пееш тържествени дитирамби."

Този филм го гледам отдавна. От 2001-ва. И нещо съвсем се е забозил вече сериала. Нагарча.

Чудя се за какво съм вдигнал кръвната захар, а то от  сладникавите коментари в сайта.

Защо ни е този път, ако не води към храма? И какво оправдава съществуването на литературен сайт, в който хората влизат да бъдат хвалени, а не да получат трезва оценка на произведенията си?

Прочетена от 414

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Лицата на насилието
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси