Няма човек, който не знае онова твърдение за чашата с вода и мненията на песимиста и оптимиста относно количественото ú измерение. За единия тя е наполовина пълна, за другия - наполовина празна. Истината е, че те не биха имали какво да коментират, ако липсваше тя, а още по-малко какво да пият.
Ще припомня един основен похват в педагогиката - поощряване на детските постижения и посочване допуснатите грешки. Най-важното в прилагането на този подход е правилното редуване и дозиране на количествата. Ако всеки път казваме на детето, че неговата рисунка е пълна с недостатъци, то няма да иска да рисува въпреки своя талант. Ако непрекъснато хвалим рисунките, без да посочим деликатно местата, на които трябва да се наблегне, няма да има развитие на таланта. Тогава?
Възрастните крият в себе си повече или по-малко пораснали деца. Те имат нужда от стимулиране, за да вървят напред в своето творческо и кариерно развитие, но и от тактично посочване на грешките, които трябва да поправят, за да не стоят на едно място с години. Творците, може би повече от всички други, носят детското светоусещане в себе си. Те са чувствителни и към критиките, и към похвалите към себе си и своите творби.
Аз съм творец, с мъничък, но дарен от Бога, талант. Създавам произведения и коментирам творби на други пишещи. Всеки път, когато започвам да се опитвам да анализирам чужда творба, си припомням, че колкото читатели се докоснат до нея, толкова прочити могат да се получат. И че първо трябва да потърся хубавото в една творба, а после нейните недостатъци.
Най-лесно е да извадим голямата лупа и да критикуваме до припадък. Преди това нека за секунди си припомним нещо, което е неоспорим факт.
Най-важното в цялата история с чашата и количеството вода в нея е това, че тя съществува. Без нея няма да има нито оптимисти, нито песимисти, а още по-малко тема за спор.
Прочетена от 387