Гайтани вежди, снага топола

За снобите и еснафите като литературни персонажи

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

 Еснаф и сноб - две „натоварени" думи, лишени от първоначалното си значение. Звучат обидно. Свързваме ги с комплекс от отрицателни качества, но дали винаги тези отрицателни черти правят един литературен герой непременно антипатичен?

Ще споделя моята лична класация от бронз до злато за любимите ми еснафи и сноби сред литературните герои:

 

Снобите:

 

1. Дон Вито Корлеоне. Абсолютен сноб, с мания за величие, донякъде и покритие.

Престъпник, поел до дън душа ролята си на император. Поведението му отговаря на такъв, съзнанието му си остава на улицата. Снобизмът го прави благороден.

 

2. Джеймс Бонд. Този е най-големият. Като се започне от марките му цигари, хубавиците, които забърсва заради самия спорт.

Не мога да си представя таен агент да се бие в гърдите и да повтаря като крилата фраза името си: Бонд. Джеймс Бонд. Изтъква постоянно, че животът му е в служба на родината, на кралицата, на човечеството. Смокингът - няма какво да говорим, при всички премеждия той сякаш се е родил с него. Снобизмът го прави да изглежда със стил.

 

3. Доктор Лектър - един сериен убиец, един звяр, разбира се, свръхинтелигентен звяр и стилно аргументиран от автора си, световно известния психолог Томас Харис, като нелишен от човечност.

Подобно на предходния, всичко, до което се докосва, е от висока класа: колата в третата част, познанията му по всички изкуства, Бах, на който разпуска, за да отприщи поредния си ход, да избие гардовете и да избяга от лудницата в "Мълчанието на агнетата", гастрономическите му предпочитания, поведението му в "Ханибал" - третата част, това вече е еталон за снобизъм, той е цялостен и завършен сноб. Тръгна ли да вадя примери, ще трябва да извадя голям процент страници от една от най-значимите книги на двадесети век (според мен, ама и аз съм голям сноб)  . Без снобизма му нямаше изобщо да го приемем. Той респектира с вкуса си, с познанието си за всичко човешко и избира точно върха му.

 

Еснафите:

 

1. Санчо Панса - е, готин е. Този еснафлъкът го прави симпатичен.

 

2. Не мога да не се тропна в гърдите и да не извикам: "Булгар! Булгар! Булгар....", по принцип в нашата литература еснафите, и по-често симпатичните еснафи, са доста, но този е на световно ниво.

Сигурен в себе си, арогантен, с нещо симпатичен, въпреки, че е гадничък. Представите му - на места цинични, на места просто реалистични, продиктувани от бита. Завършеният еснаф. Разбира се: Бай Ганьо.

 

3. Герой на Хейли. Тук ще направя уговорката, че ще напиша следващите редове с цялото си възхищение към великия майстор на трилъра.

Казвам герой на Хейли, а не конкретно име, защото като психология и ценностна система извън професионалното, героят е един и същ. Той е професионалист, най-добрият. Животът, мотивите, дейностите му (с някой малък недостатък - като донжуанството на главния герой в "Свръхнапрежение"), редът на мислене, цялата му житейска философия се определя от професията му, а професионалното, разбира се - от системата. Той не може да излезе от схемата - това би го изхвърлило не само от сюжета на трилъра, а и изобщо от живота, каквито представи за живот има самият герой. В каквито и рисковани ситуации да попада, на каквито и изпитания да е подложен, това е само от физическата страна. В духа няма никакво клатушкане, никаква въпросителна, той е модел, той е еталон, еталон дори и за себе си. С всичките си умения и разбирания за живота откъм професионалната му страна, личните му виждания (ако изобщо може да се говори за такива) са крайно повърхностни. Но като се замислим, кой пък не би искал за приятел герой на Хейли...

Прочетена от 1371

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сара и други любови - пълно издание
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси