
Светът се прости с голямата полска поетеса, журналистка, фейлетонистка, носителката на Нобелова награда за литература Вислава Шимборска. (1923 - 2012г).
Вислава Шимборска е една от най-интересните артистични личности в следвоенна Полша. Признава, че в началото е обичала човечеството като цяло. Но преминавайки през всичките превратности на войната и соцреализма, постепенно стига до убеждението, че трябва да се цени отделния човек, да съпреживява с него. Старае се да обхване мястото на човека във всемира и в историята, гледа на него от дистанцията на еволюцията , понякога от космическа дистанция, от която той изглежда като прашинка, като кратковременно същество, обречено на краткотрайно пребиваване на земята, а едновременно се отъждествява със съдбата на човека със съзнанието за собствената си преходност.
Поезията на Шимборска обхваща няколкостотин стихотворения с предимно кратки и кондензирани форми, придаващи им изключително артистична стойност. Тя е световно призната заради универсалността на третираните от нея проблеми, актуални за всяка географска ширина и е удостоена с Нобелова награда за литература през 1996 година. След награждаването и популярността и нараства неимоверно. Вислава Шимборска, потайна и скромна, с нежелание разказва за своя живот, избягва тълпата, журналистите и публичните изяви, казвайки шеговито, че не обича интервютата и срещите, защото и се налага да не пуши. А беше заклета пушачка!
Jestem jaka jestem. Niepojęty przypadek, jak każdy przypadek.
Такава съм , каквато съм . Неразбран случай, като всеки случай. - казва за себе си.
В личния си живот тя е изключително оригинална - пише писмата на приятелите си на собственоръчно изработени картички, носещи отличителните черти на нейния ироничен стил, играе с тях на специално измислени от нея игри, при които се съчиняват шеговити стихчета. Но нищо не остава скрито, нейните камерни забавления започват да се появяват в редица празненства в Краков. В крайна сметка се появява нейната книга „Стихчета за големи деца с лепенки от авторката".
Поезията на Вислава Шимборска е преведена на много езици - английски, френски, немски, холандски, испански, чешки, словашки, шведски, албански и китайски - като това я прави популярна в целия свят. На български език са преведени нейните стихосбирки „Обмислям света" (1998 г.) в превод на Блага Димитрова, „Начало и край"(1997) и „Миг" (2008г.) в превод на Искра Ангелова.
Имаме много да се учим от Вислава Шимборска - на съзерцателност, на всеобхватност и дълбокомислие, на всеотдайност към хората и към нашия невероятен дом - Земята.
Ето част от едно стихотворение от нейната прекрасна двуезична стихосбирка „Тук" (Tutaj/Here) :
ТУК
Не знам къде,
но тук на Земята има по много от всичко.
Тук се правят столове и печали,
ножички, цигулки, нежност, транзистори,
водни бентове, шеги, чашки за кафе.
Може някъде да има всичко в повече,
но по някакви причини там да липсват картини,
кинескопи, пирожки, кърпички за сълзи.
Има тук безброй места с околности.
Някои можеш специално да обикнеш,
да ги наречеш по своему
и да ги пазиш от злото.
Може някъде да има подобни места,
но никой не ги смята за красиви...
Tutaj
Nie wiem jak gdzie,
ale tutaj na Ziemi jest sporo wszystkiego.
Tutaj wytwarza się krzesła i smutki,
nożyczki, skrzypce, czułość, tranzystory,
zapory wodne, żarty, filiżanki.
Może gdzie indziej jest wszsytkiego więcej,
tylko z pewnych powodów brak tam malowideł,
kineskopów, pierogów, chusteczek do łez.
Jest tutaj co niemiara miejsc z okolicami.
Niektóre możesz specjalnie polubić,
nazwać je po swojemu
i chronić od złego.
Może gdzie indziej są miejsca podobne,
jednak nikt nie uważa ich za piękne...
Материалът подготви Росица Кънева
Прочетена от 2580