„Жаргонът е вид социален диалект, характерен за определена социална или възрастова група. Той не е пълноценно общуване и не е подходящо комуникативно средство за определени езикови ситуации".
Най-общо казано, това пише в учебника за 8. клас по български език. Така ли е наистина?
Анатемосван от едни и обожаван от други, тинейджърският жаргон е жива динамична система за общуване, обновяваща се непрекъснато от многобройни източници - книжовни думи, пренатоварени с нови метафорчни значения, чуждици, диалектизми.
Въпреки своя ограничен лексикален фонд, младежкият жаргон е изключително образен и експресивен. В него могат да се открият особеното чувство за хумор, бунт и творчество на младите хора.( Не е все едно да бъдеш оприличен на „скумрия" или „филия") J
Възрастна жена би се обидила, ако я наречете „кифла"(веднага ще реши, че намеквате за килограмите ú), когато всъщност на езика на младите тинейджъри това е комплимент - означава добре изглеждащо момиче.
Младежите има какво да научат от нас, но и ние има какво да научим от тях. Удивлявала съм се многократно на тяхното въображение и способност да измислят нови думи, да преобръщат значението на „скучни" лексеми и да ги правят цветни.(„Глей к'ва си осморка!"," Останал е без болтове.")
Безспорно децата ни трябва да владеят нормите на Съвременния български книжовен език, да усвояват добре правилата му и да ги прилагат на практика. Те трябва да знаят кога и в какви езикови ситуации да използват подходящи езикови формули, но младежкият жаргон също е емблематичен език, белег за принадлежност към тяхното общество и няма нищо лошо в това и ние да надникнем в неговото пространство. Бъдете сигурни - там е пъстро, цветно, интересно и вълнуващо!
Прочетена от 2090