Като фаворит сред глупавите класации и резултати съм признал отдавна BBC. Достатъчно е да се спомене "Най-великият философ на всички времена" (2005) и лидера в класирането Карл Маркс. Никакъв Сократ, Емануел Кант, Ницше, без които е трудно да си представи човек не само философията, а изобщо съвременното мислене... Пред всички тях е Карл Маркс, според класацията на BBC. Нелепият резултат е неизбежен заради самата нелепост на класацията. Защото величието на един философ е във величието на още сто. Защото това не са пророци, на които диктува Бог, а са брънка от веригата. Вярно - гении с озарен интелект, вярно - докоснати от висшата сила, но не и нейни устни, които разкриват неподозирани тайни за човечеството. Просто е невъзможно да се определи най-великият между тях, а при всеки опит това да бъде сторено, се получава едно драстично недоумение.
И все пак толкова ли е глупаво глупавото? Уверих се, че не.
Провокацията беше на ниво. Провокацията към цял свят. Още щом излязоха резултатите, "избухнаха бомбите" в двата най-популярни форума в България, в които по онова време бях много активен. То спорове, то препирни и караници... От хвърчене на слюнки на истерични лелки, изострили език и формирали "словесната си техника", през хипер нови творби на форумни стихоплетци, вдъхновени от резултата, наистина сериозни аргументи, интересни факти от запознати, по-запознати и още по-запознати с философията, философстването и философите, до мънкане на бивши профпредседатели и ЗКПЧ-та. Между началото и края на всеобщата караница и масов амок имаше и интересни дискусии. Имаше и какво да научи човек. Направи ми впечатление, че дори специалисти откриха на места нещо за себе си.
В подобни дискусии винаги присъства и мълчаливият, неизвестен, приличащ на призрачен, читател. Той не взема участие, той има или няма ясно формирано мнение. Той просто чете и попива. И мисълта му вече е ангажирана.
Не е трудно да се досети човек, че тази класация вдигна нивото на масовата култура. А беше глупава.
В една малка България гърмяха най-големите форуми, а същото, предполагам, е било по цял свят.
И ако Карл Маркс не е най-великият философ (според мен е един добър архитект във философията, разработващ по свой план волята на десетки по-велики от него и използващ труда на стотици работници във философията), то името му сполучливо беше използвано, за да се замисли масовият човек за величието на философията изобщо.
Знанието понякога е шоу. Винаги е било и игра.
А за тази интелигентно глупава класация пиша сега, във връзка с подобните, които започнаха и в България.
Реакцията на много интелектуалци (или претендиращи за такива) беше тотално отричане на "Най-вълнуващата любов в България".
Основният аргумент е наистина много добър. Какво е това "най", когато става въпрос за любов между двама? Може ли да бъде сравнима? Може ли да има по-вълнуваща, че и най-вълнуваща? Каква е скалата, по която може да се определи? Не прилича ли малко на едно огромно риалити, надничане под чужди чаршафи, макар и на значими личности, чиито интимни тайни отдавна са станали обществено достояние? Не се ли стига до пошлост?
Всъщност, на самата граница е.
Но резултатите: след номинирането на Бойка и Никола Вапцарови, мнозина прочетоха за първи път "Понякога ще идвам в съня ти", други си го припомниха. Със сигурност има и такива, които между турския сериал и фешън предаването за чалга звезди, са научили, че сме имали и такъв поет, че понякога дори велики таланти не блестят в ефира, нямат скъпи коли и не носят обувки от крокодилска кожа или от слонски... А са преживели живота си в мизерия, преди да бъдат осъдени на смърт.
Разгоряха се отново и страстите около предизвикателните думи в предсмъртното любовно стихотворение: "нечакан и неискан гостенин". Отново хипотезите: че е нямало любов между тях. На тези думи ще отделя сериозно внимание и ще разкрия как аз съм ги пречупвал през личните си преживявания в материала за следващата колонка, но тази има друга цел. Безспорно България си припомни за човек, когото трябва да помни. И който толкова години след смъртта си, като "нечакан и неискан гостенин" в масовото съзнание, направи поредната си премиера. Вместо разстрел, този път - разпятие. Разпятие на Словото на кръста на думите. Но в такива разпятия е и възкресението.
За палавата двойка интелектуалци Александър Балабанов - Яна Язова, малцина знаеха. Трагедия, пълна със закачливост. И ако някой автор вземе, че напише нещо за подобна, да се надяваме, че няма да бъде упрекнат в "ниЗък морал" само защото героите му имат по-освободени, следователно - по-тежко отговорни възгледи, върху морала си, а изборът им не е избора на средностатистическия обитател на панелките в Люлин. Или, да речем, село Горна Махала. И тук става въпрос за значими личности в българския интелектуален живот.
Любовният триъгълник Лора - Яворов - Мина, е по-популярен, но това вече не е розово - захаросана серия от ти-ви новелата, а самият живот, със своите последици. И истинска наслада.
Тези вълнуващи човешки драми, макар и представени по този начин, се пробудиха в ежедневието ни. За да го направят с багра по-богато.
И изобщо: във всяка глупост има нещо умно.
Прочетена от 561