Гайтани вежди, снага топола

За анахронизмите, с които живеем

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Да беше жив Кафка! Или да можех сега да се свържа с някой фейлетонист от бившата
СССР да напише нещо по случая, за който ще ви разкажа. И нещо, на което ще съм
достоен да напиша само рецензията, защото толкова е глупава ситуацията, толкова
нелепа, че дори искрено не мога да се възмутя, избива ме на смях, но и да се разсмея
не мога, защото ми костваше доста ядове.

Ако бяхме в шестдесетте или осемдесетте, случката би изглеждала на мястото си. Днес,
когато за наносекунди се обработват умопомрачителни числа на стойности информация и
войните се предават в реално време. Днес, когато с ужас очакваме някой купен домат да започне да лае и хапе, а креативността на човешката мисъл е стигнала до там, че без да мръднем от дома, чуем ли за подобни домати, можем да си ги поръчаме и от другия край на света. Днес, когато се спори из форумите в цял свят "за" или "против" чипове в тялото, които да заменят всички документи и да носят цялостната информация за конкретния собственик. Днес, при съвременните комуникации, ми се случи да изживея целия кошмар на "бавното някога".

О, училище мое, любимо! О, авангард на човечеството! Какво се случва в теб, как подготвяш хората и към какво!
Преди доста години изгубих дипломата си за средно образование. След време ми притрябва. Не успях да я извадя - процедурата с времетраене около две седмици правеше документът излишен. Тогава трябваше да впиша в молбата и постоянен адрес и тъй като не се сетих за друг, вписах като постоянен адрес имейла си. Повече не се явих.  Декември месец, миналата година, реших, че документът все пак ще ми трябва. Очертаваше се да сменям местожителство, да си търся нова работа. Нямаше да ми е излишен. Пускам молбата достатъчно рано, защото знам, че процедурата е тежка и тромава. Животът извън канцеларските процедури тече бързо, няма да ме чака. Подготвен бях за чакане, но не и такова. Казаха ми, че проверката за дипломата ще трае десетина дни. Явих се на уговорената дата и видях ксерокопие на дипломата. Трябвало да изчакам още две, за да си я получа. Добре. Движа се по график. Слеo двете седмици ми казаха да се явя на другата, понеже някой си, от когото зависело - абстрактно беше обяснението им какво, бил болен. Кимнах и очаквах следващата седмица с по-малки надежди, че ще получа документа си. И скептикът в мен се оказа прав - върнаха ме за следващата седмица, а на следващата - за следващата. Както вече написах, животът не чака: смених местожителството си. Вместо мен, майка започна да посещава всяка седмица канцеларията и след два епохални скандала, каквито - син съм й и знам, че може само тя, все пак дипломата й беше връчена. Процедурата всъщност трая само... три месеца.

Какво се случи в това време? Гръцки фермери блокираха границата ни, водиха се дълги
преговори. Но все пак се оказаха не чак толкова дълги, колкото изваждането на една
диплома. С есемеси се събраха милиони от благотворителност срещу последиците на
земетресение, случило се далеч след подаването на молбата ми. Излязоха на бял свят

документи, разкриващи, че мафиотски босове са работили като агенти на службите за
сигурност и документи, уличаващи служители в сигурността като данъчни нарушители. И
други, какви ли не, разтърсващи представите ни документи, но не и моята диплома. Диплома за завършено средно образование.

Все пак гротескната драма приключи. Освен нерви, други загуби няма. Но нещо не мога да въздъхна облекчено. Просто не съм бил и много натоварен. Така, както е гореописано, наистина изглежда учудващо и това е редът на разума, но има и друг ред: на усещанията. Още щом влязох в старото ми училище, дъхът и духът, които ме блъснаха, като че ли ме подготвяха за това, което ме очакваше. Много неща изглеждаха променени, но като цяло се долавяше нещо толкова, толкова познато. Останало от "онова време". Все още живо. Един реален анахронизъм. Зловеща "правилност", която би трябвало да е изчезнала с отдавна отминалото време.

Уви! Миналото все още се е вкопчило, и то там, където расте бъдещето.

И за книгите, като за хората... и живота ни.
Подобни анахронизми има и в отношението към тях, а и в много нови книги.
И докато ги има, не се учудвам на неуспеха им. Защото животът тече бързо и както може да закъснее документ, решаващ за дадена ситуация, така често закъсняват посланията за житейската ситуация, в която биха били актуални.



 

Прочетена от 316

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси