Тази колонка не е за Pin4e. За нея, ако трябва да се пише, само първият том ще е по-дебел от „Война и мир". Това е жена, която не побира цял сайт, а камо ли някаква колонка. То какво друго и да очакваме при тия бедра като дълги междуметия.
Та тази колонка не е за Pin4e. Но обърквацията с нея е идеален пример за хаоса, който е в главите на повечето българи.
Аз почти не съм работил на държавна работа, но имам наблюдения над това как „приближените до шефовете хора" /в нашия край им викат сол-ташаци/ получават повече привилегии. Вероятно това ви е болна до смърт тема, вероятно ще кажете, че е така от турско, а и сигурно от преди това, вероятно ще кажете, че и на запад е така.
И ще бъдете прави. Но това не важи в „Буквите". Или поне се опитваме да не е така. Някога, когато бях млад и неопитен в отношението с хората /и смятах, че всички поети са добри хора/, подобно толериране на приятелите доведе до там, че при първи опит за стягане на нещата целият ми приятелски кръг се изнесе и направи Хулите.
От тогава се стремя да не смесвам нещата. И това, че сме пили до заранта или съм ви поднесъл кафе в леглото, по никакъв начин не ви дава някакви привилегии в „Буквите". Даже напротив - към близките си хора съм по-критичен.
Мислех си, че всичко това е повече от очеизвадно. Но явно не е така. Повечето си мислят - ама той приятел, как може да ми се кара така. Запомнете едно - може да сте приятели само с Иван. И тук не говоря за всеизвестната ми тройна шизофрения, а за елементарното правило, че с Богданов може да имате само служебни взаимоотношения. Дори и Камелия и Ила правят тая разлика и много добре отчитат кога се бъзикат с приятеля /дори и на служебни теми/ и кога водят разговор по работа.
Та всичко това доведе и до обърквацията с Pin4e. Аз съм и фен като автор и всячески съм се се стремял да и помагам и лансирам. Тя на тази база решава, че сме близки приятели /да, често си пием бирата с Поли, дъщеря и ме разцелува където ме види, ходил съм в тях, градски сме си и прочие, и прочие/. И тъй като явно не прави разликата, се сепва при първата официална забележка, която и правя като администратор на сайта - „ма той приятел, аз толкова го обичам, пък виж какво ми пише в сайта". И обърквайки тотално нещата, тя прави точно това, за което си мисли, че я обвинявам - не се опитва да поговори с мен /нищо че си говорехме по цели нощи, когато беше в Адаманско море/, а директно си забърсва стиховете и по този начин ме наранява силно като приятел, и ми създава големи проблеми като администратор на сайта. Но това са минали бешели неща, то срамът със сапун няма да го измиеш, с Пин4е вся някога ще седнем на една маса и след ентата бира ще се разберем кой, кога и какво.
Цялата тази колонка имаше за цел само едно - когато се опитвате да ми кажете нещо, огледайте се къде сме. Ако седим на маса и покрай нас има бира, кафета и прочие можете да си позволите по-лежерен тон. Но ако ми пишете мейл, постинг или отзив, знайте че нещата са официални и не можете да си позволите фамилиарничене.
П.С. Много мразя, когато след някое тежко мероприятие, аз жадувам да изпия една бира, а все се намира някой, който да започне да ме разпитва по служебни въпроси. Или ако сме пили с някой кафе, в лек лежерен разговор, той да ми се обади след час - „Абе, Иване, тук има едно произведение, което не му е мястото..."
П.П.С. Аз Pin4e продължавам да си я обичам и да я харесвам - и като жена, и като автор. И да се радвам на може би най-пълната колекция с нейни произведения, събрана за години в Буквите. Жалко, че мога да ги чета вече само аз, с администраторските ми права...
Прочетена от 475
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.