Гайтани вежди, снага топола

За лукса и маниакалното отношение към него

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Има един образ, от една от бившите ми махали - мило пораснало дете на нашето време и нашите нрави. Понякога ме разсмива, понякога ме просълзява. Носи се като фурия, лъже на поразия, сърди се като малък. А от малък - познавах го, все се опитваше да бъде голям.
Искаше да е голям - и на ръст, и на възраст.
Сега - голям в по-широкия смисъл на думата, която в повечето случаи се разбира като
притежание на пари и власт.

Като е на няколко бири, винаги се размечтава. Мечтите му се състоят в:
"Някой ден, ще видиш, ще си купя такава кола!"
"Някой ден, ще видиш, ще си купя като този телефон!"
"Някой ден, ще видиш, ще си купя като тази къща!"

Колата прелита. На телефона модата му минава и той си го купува, което се оказва не чак толкова голяма работа, колкото е изглеждало. Къщата си е на мястото, но е издигната нова, по-голяма и е привлякла бирените блянове на моя не толкова странен познат.
"Някой ден, ще видиш, ще си купя като този мотор!"
"Някой ден само от тези пури ще пуша. Никакви цигари повече. Ще видиш!"
"Видя ли я? Някой ден ето такава жена ще се натиска в мен!"

Доста се чудя дали да не го попитам какво му пречи такава жена да се натиска в него и сега, но се чувствам гаден провокатор. И го оставям да си мечтае. Малко ми е гадно, че сложи момичето до цигарите, мотоциклета и всичко останало. Но... нищо ново под слънцето.
Преди време пак се видяхме. Заговорихме се, а той лъха на бира. И от емоционален - по-емоционален. Пита ме как съм, що съм. Отговарям с по едно изречение. После продължаваме по улицата заедно, в една посока сме. Влизам в аптеката да си купя аналгин, а той - отвън, казва, че ще ме чака.

Е, да чака, като му се стои на слънцето. Опашката пред мен е голяма, но главата започна да ме боли, трябва да си взема аналгин. Гледам го - не скучае много. Купил си бира от павилиона до аптеката и я обръща бързо, бързо.

Опашката едва се движи. Пред мен - едър мъж, доста внушителен, уверен, с неизбежните слънчеви очила, як врат, харизма на лидер. Идва неговият ред. Казва имена на лекарства, които за пръв път чувам. Доста страшничко звучат. Кой знае какво заболяване се крие зад тази поръчка. Аптекарката ги намира бавно, явно рядко се купуват.

В това време моят познайник влиза много развеселен. Не знам дали от слънцето, но тази бира го е ударила здраво. Тъкмо аптекарката е направила сметката на едрия, внушителен мъж. Чува се ясно, че казва: „Сто двадесет и един лева".

А моят приятел поглежда любопитно как едрият мъж подава парите. Дори не знаем срещу какво заболяване са лекарствата, но не издържа, въодушевен от бирата и цената и прошепва импулсивно в ухото ми:


"Някой ден, ще видиш, ще си купувам само такива!"

Прочетена от 948

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Песента на махалото
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси